В продължение на повече от единайсет хиляди години бяха само той и тя. Сими беше толкова част от него, колкото и някой жизненоважен орган в тялото му.
Без нея Ахерон щеше да умре.
Вратата на храма се отвори. Сими изсъска и оголи зъби, давайки му да разбере, че Артемида се е върнала по-рано.
Аш обърна глава, за да се увери. И наистина — богинята идваше към него.
Той изпусна дъха си уморено.
При вида на Сими в краката му, Артемида се закова на място.
— Защо е слязло от ръката ти?
— Говори с мен, Арти.
— Накарай го да се махне.
Сими изпуфтя.
— Не съм длъжна да правя нищо, което ми казваш, дърта краво! И наистина си дърта. Страшно, страшно дърта. И освен това си крава.
— Сими. — Ахерон натърти името и. — Моля те, върни се върху мен.
Сими хвърли зъл поглед на Артемида и се превърна в тъмна, безформена сянка. Приближи се до Ахерон и се облегна на гърдите му, превръщайки се в огромен дракон върху тялото му, с огнени спирали, които се обвиваха около двете му ръце.
Аш се засмя мрачно. Това беше начинът на Сими да го прегърне и едновременно с това да подразни Артемида. Богинята ненавиждаше, когато Сими покриваше толкова много от тялото му.
Артемида издаде звук на отвращение.
— Накарай го да се махне.
Ахерон скръсти ръце върху гърдите си.
— Защо се връщаш толкова рано?
Начаса Артемида стана неспокойна и лошото предчувствие на Ахерон се усили трикратно.
— Какво се е случило?
Артемида отиде до колоната в краката му и се облегна на нея, обвивайки ръка около мрамора. Устните и се извиха, пръстите и разсеяно подръпваха позлатения ръб на пеплоса и.
Аш се изпъна; стомахът му стана на топка. Щом избягваше да му отговори, значи, нещо се беше объркало грандиозно.
— Кажи ми, Артемида.
Тя изглеждаше бясна.
— И защо трябва да ти казвам? Ти ще ми се ядосаш, а и бездруго постоянно си ми сърдит. Кажа ли ти, ще поискаш да си тръгнеш, само че не можеш да го направиш, така че ще ми се разкрещиш.
Буцата в стомаха му натежа още повече.
— Разполагаш с три секунди, за да започнеш да говориш, или ще забравя страха ти, че някой от твоето семейство би могъл да научи, че живея в храма ти. Ще използвам силите си и сам ще открия какво е станало.
— Не! — отсече тя и се обърна, за да го погледне. — Не можеш да го направиш.
Едно мускулче върху челюстта на Ахерон започна да играе.
Артемида отстъпи назад, поставяйки колоната между тях двамата. Пое си дълбоко дъх, сякаш за да събере сили, и каза с гласчето на малко, уплашено дете:
— Танатос е на свобода.
— Какво! — изрева Ахерон и скочи на крака.
— Виждаш ли! Крещиш.
— О, повярвай ми — процеди той през стиснати зъби. — Това изобщо не е крещене. Дори не съм започнал още. — Той се оттласна от парапета и ядосано закрачи напред-назад по дългия балкон. Трябваше да повика на помощ цялата си сила, за да не избухне. — Обеща ми, че ще го повикаш обратно.
— Опитах, но той се е измъкнал.
— Как?
— Не знам. Не бях там, а сега отказва да се подчини.
Аш я изгледа свирепо.
Танатос беше на свобода и единственият, който би могъл да го спре, беше под домашен арест в храма на Артемида.
Проклета да беше с нейните номера и обещания. Невъзможно му беше да се махне оттук. За разлика от олимпийците, веднъж дал дума, той беше принуден да я удържи. Щеше да го убие да наруши клетвата си. Буквално.
В гърдите му закипя гняв. Ако го беше послушала първия път, сега нямаше да изживяват повторно този кошмар.
— Преди деветстотин години, когато убих последния Танатос, ти ми се закле, че няма да го създадеш наново. Колко души е убил този? Колко Нощни ловци? Спомняш ли си дори?
Артемида настръхна и отвърна на свирепия му поглед.
— Казах ти, че се нуждаем от някого, който да може да озаптява хората ти. Ти отказваш да го правиш. Не контролираш дори демона си. Това беше единствената причина да направя нов Танатос. Нуждаех се от някого, който да е в състояние да ги ликвидира, когато се провинят. Ти… ти просто им намираш извинения. „Не разбираш, Артемида. Дрън! Дрън! Дрън!“ Разбирам, и още как. Готов си да се вслушаш във всеки друг, но не и в мен, така че създадох някой, който да ме чува, когато му говоря. Някой, който ми се подчинява.
Аш три пъти преброи до десет, като ту свиваше, ту разпускаше юмруци. Артемида притежаваше способността да го накара да избухне и да я нарани, което опасно приличаше на това, да изгуби контрол.