— Не ме предизвиквай, Арти. Не бих казал, че думата „подчинявам се“ има място в същото изречение, в което и името на твоя палач.
Подлуден от затворничеството си и жаждата за отмъщение, последният Танатос беше преминал през Англия с такава свирепа мощ, че Аш беше принуден да изфабрикува някакви измислици за „чума“, за да попречи на хората и на Нощните ловци да разберат истината за това, какво в действителност беше отнело живота на четирийсет процента от населението на страната.
Аш прокара ръце по лицето си при мисълта за онова, което Артемида беше отприщила върху света. Отново. Трябваше да се досети, когато я помоли да повика онова нещо обратно, че ще бъде твърде късно.
Но като истински глупак беше разчитал тя да удържи на обещанието си. Би трябвало да знае, че няма да стане така.
— Проклета да си, Артемида. Танатос притежава силата да събере деймоните и да ги накара да му се подчиняват. Може да ги призове от стотици мили. За разлика от моите Ловци, той не се бои от светлината на слънцето и е невъзможно да бъде убит. Единственото му слабо място им е неизвестно.
Артемида изсумтя насмешливо.
— Е, за това сам си си виновен. Трябваше да им кажеш.
— Да им кажа какво, Артемида? Бъдете послушни или богинята кучка ще насъска лудия си убиец срещу вас?
— Не съм кучка!
Ахерон се приближи и застана пред нея, принуждавайки я да опре гръб в колоната.
— Нямаш представа какво си създала, нали?
— Той не е нищо повече от слуга. Мога да го повикам обратно.
Ахерон погледна треперещите и ръце и капчиците пот по челото и.
— Тогава защо трепериш? Кажи ми как е избягал.
Артемида преглътна мъчително. Ала благоразумно му даде информацията, която той искаше.
— Дион беше. Хвалеше се в залата за това, преди да дойда да ти кажа.
— Дионисий?
Артемида кимна.
Този път Аш наруга себе си. Не трябваше да премахва спомена на бога за битката им в Ню Орлиънс. Така идиотът щеше да е напълно наясно с кого си има работа. Толкова щеше да се бои от него, че в бъдеще щеше да избягва всякакви конфронтации и с Ахерон, и с хората му.
Само че не — беше решил да защити Артемида. Тя не искаше семейството й да знае кой е той и какво представлява.
За тях Ахерон беше просто нейният любимец. Човешка вещ, която лесно можеше да бъде захвърлена и пренебрегната.
Само ако знаеха…
Беше оставил само част от спомените на участниците в онази нощ — толкова, колкото да си спомнят, че е имало битка и кой е победил.
Дори Артемида не помнеше абсолютно всичко.
Беше му обещала, че Дионисий няма да се опита да отмъсти на Зарек. А после самата тя беше решила, че Зарек трябва да бъде убит.
Кога най-сетне щеше да си научи урока, помисли си Ахерон. На Артемида не можеше да се има доверие. Никога.
Той се отдръпна от нея.
— Нямаш представа какво причинява на човек да го затворят някъде, далеч от всяко живо същество. Да го захвърлят в някаква дупка, забравен от всички.
— А ти имаш?
Аш замълча, връхлетян от вълна потискани спомени. Болезнени, горчиви спомени, които го измъчваха само щом се осмелеше да си помисли за миналото.
— По-добре се моли никога да не научиш какво е усещането. Лудостта. Жаждата. Гневът. Създала си чудовище, Артемида, и аз съм единственият, който може да го убие.
Той присви очи и Артемида направи крачка назад.
— Казах ти, ще се свържа с оракулите и ще ги накарам да го върнат у дома.
— Гледай да го направиш, Артемида. Защото не го ли озаптиш, светът ще се превърне в място, което нощем ще те кара да се будиш с писъци.
Зарек лежеше на брега, все още в Астрид, а вълните заливаха телата им. Този сън беше толкова наситен и истински, че му се искаше никога да не се събуди.
Какво ли би било да я има в действителност?
Ала още докато си го помисляше, вече знаеше истината. За какво и беше на жена като Астрид някой като него?
Единствено в сънищата си той можеше да бъде желан. Да бъде някой, от когото се нуждаят.
Да бъде човек.
Премести се до нея, така че да вижда как водата залива голото й тяло. С мократа си коса, залепнала по нея, тя приличаше на морска нимфа, която току-що бе доплувала до брега, за да се изтегне под лъчите на слънцето и да го съблазни с извивките на тялото и копринената си кожа.