Астрид потрепери от топлината на допира му, докато хладните вълни се разбиваха около тях. Парещите лъчи на слънцето върху кожата и бяха нищо в сравнение с горещината, която неговото докосване събуждаше. Зарек разпалваше в нея огън.
Той разтвори краката й още малко и Астрид простена, когато устата му я покри.
Главата й се замая от наслада, когато той прокара език по сърцевината на тялото й, там, където тя жадуваше още от докосването му. Езикът му се плъзгаше по нея, проникваше в нея. Възпламеняваше я. Ръцете му я сграбчиха за хълбоците и притиснаха таза и още по-плътно до него, за да може да я изтезава с още по-мъчителни наслади.
Зарек потрепери от усещането да я вкусва, докато тя вкусваше него. Това, което споделяха, беше толкова повече от секс.
Да, Астрид беше права — те наистина правеха любов. И това го разтърси до дъното на изгубената му душа.
Никой от тях не бързаше — докосваха се, галеха се един друг, бавно и продължително, докато и двамата се заситиха. Свършиха заедно, в един неподправен взрив на страст.
Астрид се отдръпна, докато Зарек продължаваше да я милва.
Напълно погълнат от нея, той не обръщаше никакво внимание на водата. Поне докато една голяма вълна не се разби в тях. Зарек издаде задавен звук, нагълтал се с вода.
Вълната се отдръпна, оставяйки ги запъхтени, борещи се за въздух.
Астрид се разсмя — звънък, сладостен звук.
— Е, това вече беше интересно.
Зарек покри тялото и с целувки, докато се изкачваше нагоре, за да може да й се усмихне.
— Според мен беше по-скоро дразнещо.
Тя вдигна ръка и го докосна по бузата.
— Принцът от приказките имал трапчинки.
Начаса усмивката му угасна и той извърна поглед.
— Не преставай да се усмихваш, Зарек. Харесва ми тази твоя страна.
В очите му припламна гняв.
— Искаш да кажеш, че другата ми страна не ти харесва?
Астрид издаде звук на недоволство.
— Ама че си кисел. — Тя плъзна ръце по гърба му и стисна дупето му в шепите си. — След днешния ден не ти ли стана ясно, че харесвам всички твои страни? Дори и ако някои от тях драскат повече от други.
И тя погали покритата му с набола брада буза, за да подчертае думите си.
Той се поотпусна мъничко.
— Не би трябвало да съм с теб.
— А аз не би трябвало да съм с теб. И все пак — ето ни тук и аз съм много щастлива, че е така. — Тя размърда дупето си, както си беше притисната до него, и той простена в отговор.
Гледаше я така, сякаш не можеше да повярва, че е истинска. И в ума му действително не беше. Беше просто сън.
Астрид се зачуди как ли ще реагира, когато се събуди. Дали това щеше да помогне, или щеше да го накара да се отдръпне още повече от нея? Искаше й се да може да му отнеме лошите спомени. Да му даде щастливо детство, изпълнено с обич и нежност. Живот на щастие и приятелство.
Той положи глава между гърдите й и остана така, притихнал, сякаш бе напълно щастлив да не усеща нищо друго, освен тялото и под себе си, докато лъчите на слънцето ги грееха.
— Разкажи ми някой щастлив спомен, Зарек. Поне нещо добро в живота ти.
Той се поколеба дълго и Астрид вече си мислеше, че никога няма да отговори, когато от устните му се отрони една дума, толкова тиха, че я заболя:
— Ти.
Сълзи изпълниха очите й и тя го прегърна с цялото си тяло, приютявайки го до себе си с надеждата, че по някакъв начин може да утеши неспокойния му, измъчен дух.
В този момент Астрид разбра, че ще се бори за него, и направи стряскащо откритие.
Влюбваше се в него.
В продължение на един миг не бе в състояние да диша, плашещата мисъл беше изпълнила ума и като страшен призрак. Ала не можеше да отрече онова, което изпитваше към него, нещата, които бе готова да стори, за да го види щастлив и в безопасност.
Дъхът му милваше гърдите й, сърцето му биеше до стомаха й.
Никой не я бе докосвал по начина, по който го правеше той, и не ставаше въпрос само за секса. Той я караше да се чувства нежна и женствена. Желана.
Не се държеше с нея като с дете и въпреки това се грижеше така мило за нея.
Астрид затвори очи и остави тежестта му и водата да проникнат в нея. Остави гладката му хладна кожа да я утеши.
Какво щеше да прави? Зарек не беше от мъжете, които допускаха някой да ги обича.
Особено пък жена, изпратена, за да произнесе присъда над него. Научеше ли някога коя е тя в действителност, щеше да я намрази.
Мисълта я проряза като нож, заличавайки цялото щастие на този ден.