Ала рано или късно, щеше да й се наложи да му каже.
9
Джес слезе от черния форд бронко и извади рязаната си пушка изпод седалката. За всеки случай.
Нощните ветрове бяха вледеняващи, лунната светлина, отразяваща се от снега — ярка и загадъчна. Той намести тъмните си очила… не че това промени кой знае какво. Климатът на Аляска не понасяше добре на чувствителните очи на един Нощен ловец.
Къщата на Зарек беше тъмна и пуста, ала пред нея беше спрян яркочервен снегоход. Скуайрът на Джес, Анди Симс, който бе дошъл с него от Рино, слезе от форда и изгледа снегохода подозрително.
Висок едва метър и осемдесет, с черна коса и кафяви очи, Анди току-що беше навършил двайсет и една. Работеше за Джес едва от няколко месеца и бе постъпил при него, след като баща му се пенсионира предишната пролет.
Джес познаваше хлапето от деня, в който се беше родило, и гледаше на него като на по-малък брат.
Досаден и всичко останало.
— Това друг скуайър ли е? — Анди кимна към снегохода.
Джес поклати глава — скуайърите бяха в двата джипа, които тъкмо спираха зад тях.
Вдигайки повече шум от стадо подплашен добитък, те слязоха от колите и го наобиколиха. Бяха общо дванайсет, но Джес познаваше само двама-трима.
Ото Карвалети беше най-високият от тях. Метър и деветдесет и пет, с гарвановочерна коса, която беше малко дълга, но пък много добре оформена — явно и отделяше доста внимание. Пронизващият свиреп поглед не слизаше от лицето му и Джес подозираше, че ако някога успее да се усмихне, лицето му ще се напука.
Едната половина от семейството на Ото беше от италианската мафия, а другата — един от най-старите скуайърски родове. Истински аристократ, дядото на Ото някога бе оглавявал Съвета на скуайърите.
Тайлър Уинстед идваше от Милуоки. Висок едва метър и седемдесет, русокосият мъж имаше напълно порядъчен вид. Поне докато човек не зърнеше очите му. В тях нямаше нищо порядъчно. Единствено нещо напрегнато и плашещо.
Накрая идваше Алън Кърби. Още един потомствен скуайър, повикан за този лов чак от Торонто. Тъй като Ото никога не обелваше и дума, Алън беше многознайкото сред тях.
Само че нещо подсказваше на Джес, че поиска ли, Ото с лекота би могъл да надмине хапливите забележки на Алън.
— Знаех си, че ще е тук — подхвърли Алън, оглеждайки снегохода с дръзка неприязън.
Джес го погледна отегчено.
— Не е на Зарек. Вярвай ми, червеното не е неговият цвят.
И все пак подозираше, че машината принадлежи на Нощен ловец. Вече усещаше как силите му се изцеждат.
— Откъде знаеш, че не е той? — попита Тайлър.
Джес сложи пушката на рамото си.
— Просто знам.
След това нареди на скуайърите да си останат по местата и се приближи до снегохода. Свали лявата си ръкавица със зъби и докосна двигателя. Беше студен, но това не означаваше нищо при тази арктическа температура, даде си той сметка изведнъж и се почувства като истински задник, задето изобщо си беше направил труда. Машината можеше да е тук от пет минути или от пет часа. В студ като този дори и бушуващ огън щеше да изстине броени минути след угасването си.
И така — на кого принадлежеше снегоходът?
Той се огледа наоколо, но не видя никого.
Докато някъде отляво не се разнесе глухо тупване. Едва имаше достатъчно време да свали пушката си от рамо, преди четири деймона да изскочат измежду дърветата.
При вида му, те поспряха за миг, а после наведоха глави и се понесоха директно към него.
Куршумът на Джес улучи един от тях право в гърдите, а вторият се преметна във въздуха, ударен от приклада на пушката.
Стрела от арбалет изсвистя на сантиметри покрай лицето на Джес и се заби в друг от деймоните, докато Нощният ловец довършваше онзи в краката си. Последният опита да го нападне, но не беше направил повече от една крачка, когато друга стрела потъна дълбоко в гърдите му и го превърна в прах.
— Гадни кръвопиещи плъхове.
Веждите на Джес подскочиха при звука на мекия женски глас, предшестващ появата на висока, стройна жена.
Дългата и черна коса се спускаше на плитки по гърба и, а впитият костюм от черна кожа, който носеше, му напомняше мъничко за Ема Пийл от комикса „Отмъстителите“. Само дето ефектът му върху тялото и беше далеч по-зашеметяващ.
От гората зад гърба и се показа още един Нощен ловец. Поне десет сантиметра по-висок от Джес, той имаше бяло-руса коса и хищническа походка, която сякаш казваше „изпречиш ли се на пътя ми, жестоко ще съжаляваш“. Носеше дълго кожено палто и изглежда, се чувстваше прекрасно в този арктически студ.