Жената спря до Джес и му подаде ръка.
— Сайра от Антикабе.
Джес кимна и пое протегнатата му ръка.
— Джес Брейди, госпожо, драго ми е да се запознаем.
— Съндаун — каза другият Нощен ловец, след като се присъедини към тях. Ръцете му си останаха в джобовете. — Много съм чувал за теб. Далеч си от дома.
Джес го изгледа подозрително.
— А ти си?
— Бьорн Торсен.
Джес кимна на викинга пред себе си. Мълвата говореше, че Бьорн бил един от викингите, които през Средновековието нахлули в Нормандия.
— Чувал съм за теб — каза той на Бьорн, след което се обърна към Сайра. — Не се засягайте, госпожо, но вас не ви познавам.
— Разбира се, че ме познаваш. Задниците в интернет ме наричат Юконската Джейн.
Джес се усмихна при тези думи. Юконската Джейн беше амазонка от трети или четвърти век преди Христа, за която се говореше, че имала почти толкова гаден нрав, колкото и Зарек. Обожавала да ловува и убива и била изпратена в Юкон17, тъй като веднъж осакатила някакъв крал, който я подразнил.
— Тогава — провлачи Джес с порочна усмивка, докато оглеждаше одобрително елегантната й стойка — всичко, което имам да кажа, е, че никой от онези, които ви обиждат, не ще да е познал удоволствието от кампанията ви, мис Сайра. Иначе биха ви наричали кралица Джейн.
Тя се усмихна топло при тези думи.
— Истински чаровник, при това толкова учтив. Зоуи беше права.
Усмивката на Джес стана още по-широка.
Алън се прокашля.
— Е, лорд Любезни и лейди Смъртоносна, ако можем да ви отнемем минутка от времето, имаме психар, когото трябва да заловим.
Джес хвърли свиреп поглед през рамо, но преди да успее да каже нещо, от арбалета на Сайра полетя стрела.
Алън бе запратен във въздуха и се сгромоляса по гръб в снега.
Сайра се приближи и го изгледа отгоре.
— Не може да се каже, че особено харесвам скуайърите, и определено мразя кръвните ритуали. Така че, спести си по-нататъшна болка и повече не ми говори. Или следващия път ще използвам стрела за деймони.
Тя посегна и вдигна стрелата, която беше използвала.
Джес се разсмя. Харесваше жени с характер.
И точен мерник.
— Е, — каза тя, като се обърна и ги изгледа. — През последните четири дни преследвам група деймони, насочили се към Феърбанкс. Бьорн пък е по петите на едно племе, дошло от Анкъридж18. Това обяснява защо сме тук. Ами вие? Джес, да не би да си преследвал деймони от Рино чак до Аляска?
Ото се отдели от групичката на скуайърите и застана пред Сайра.
— Тук сме, за да убием Зарек от Мизия, и ако ни се пречкаш, ще убием и теб, момиченце.
— Дяволите да ме вземат! — Джес смъкна тъмните си очила надолу и се взря в Ото над ръба им. — Той можел да говори. Или по-точно — да ръмжи.
— Няма да е за дълго, ако не внимава какви ги дрънка. — Сайра хвърли гаден поглед на Ото. — И между другото, скуайъре, ще е нужен някой, който е далеч повече мъж от тебе, за да ме одраска дори.
Ото отвърна на погледа и с флиртаджийска усмивка.
— Страшно си падам по жени, които драскат. Само гледай да е по гърба, сладурче. Не обичам белези.
И той мина покрай нея.
— Ненавиждам скуайърите — изръмжа Сайра, след което извади нова стрела и я изпрати след Ото.
С такава бързина, че движението му едва можеше да бъде проследено, скуайърът се обърна и я улови, без да трепне. След това я поднесе към носа си и вдъхна дълбоко.
— Ммм. Роза. Любимото ми.
Джес и Анди се спогледаха многозначително.
— Може би ще е най-добре да ви оставим насаме?
— Аха — съгласи се Алън през смях, — това наистина напомня на размножителните ритуали на гадните и намусените. Единственото, което ни липсва сега, е Ник Гошей.
Ото метна стрелата по Алън, който изсумтя, когато тя се удари в стомаха му.
Сайра, която се беше изчервила като домат, впери свиреп поглед в Ото, ала той не и обърна никакво внимание и продължи да върви към колибата с нехайна крачка.
— Имаш ли си скуайър, Джес? — попита Сайра, докато вървеше до него заедно с Бьорн.
Джес кимна към Анди.
— Отгледах ей този от мъничък.
— Слуша ли?