— През повечето време.
— Късметлия си. Аз застрелях последните трима. — И докато се насочваше към колибата, Сайра добави: — И не беше със стрела.
Е, поне с тези двамата в групичката им нещата бяха малко по-забавни.
Ала когато Джес влезе в колибата на Зарек след Бьорн, Сайра и трима от скуайърите, веселостта му се изпари.
Останалите бяха принудени да изчакат навън, защото в малкото квадратно пространство не можеха да се поберат повече души. Колибата не беше от онези, които отвън изглеждат по-малки, отколкото са отвътре. Тъкмо обратното. Отвътре мястото беше добре поддържано, но тясно и неприветливо.
Скуайърите вдигнаха няколко халогенни фенера, осветявайки голия интериор. На пода имаше сламеник със стара, износена възглавница и няколко излинели одеяла и кожи. Телевизорът беше поставен направо на пода, а стените бяха покрити с рафтове за книги. Единствените мебели в къщата бяха два шкафа.
— Мили боже! — обади се Алън. — Та той живее като животно.
— Не — възрази Сайра, докато се приближаваше до етажерките, за да разгледа книгите. — Живее като роб. За него това е подобрение в сравнение с онова, на което е бил свикнал. — Тя срещна погледа на Джес. — Познаваш ли го?
— Да. И си права. — Джес беше принуден да се наведе, за да избегне вентилатора на тавана, докато обикаляше стаята. Спомни си, че Зарек бе поне с два сантиметра по-висок от него. — По дяволите — каза, докато завърташе перката на вентилатора с пръст, спомнил си нещо, което Зарек му беше казал веднъж.
— Какво? — попита Бьорн.
Джес погледна към ловеца от Аляска, който разглеждаше килерчето на Зарек, където имаше само няколко консерви с храна и цял куп неотворени бутилки водка.
— Колко горещо става тук през лятото?
Бьорн сви рамене.
— В разгара на лятото може да стигне и над трийсет градуса. Защо?
Джес отново изруга.
— Спомням си как веднъж попитах Зарек как я кара. Той отговори: „Пека се.“ — Джес кимна към малкия вентилатор на тавана. — Чак сега разбирам какво е имал предвид. Можеш ли да си представиш да си хванат натясно в място като това посред лятото, без прозорци и климатик?
Сайра подсвирна.
— При това слънцето изобщо не залязва. Късмет имаме, ако успеем да излезем и за десет минути на ден.
— Ами тоалетната? — попита Алън.
Сайра посочи нощното гърне в единия ъгъл.
— От колко време е тук? — попита тя Джес. — Осем-деветстотин години?
Джес кимна и Сайра отново подсвирна.
— Нищо чудно, че е полудял.
Алън издаде насмешлив звук.
— С парите, които му плащат, идиотът можеше да си построи имение.
— Не — каза Джес. — Той не е такъв. Вярвай ми, когато си свикнал на нищо, не очакваш нищо.
Сайра отиде до единия ъгъл, където се издигаше същинска планина от дървени фигурки.
— Какво е това?
Джес се намръщи, дал си изведнъж сметка, че всеки сантиметър от стените на колибата е покрит със сложна дърворезба, същата като върху фигурките.
Внезапно си припомни дървените скулптури, които беше видял в магазина.
Ледените скулптури в града.
Горкият Зарек трябва здравата да е изкуквал от досада през месеците, когато е бил затворен в тази сбутана барака. По дяволите, та вкъщи Джес имаше по-голям гараж от това място.
— Бих казал, че това е опитът на Зарек да запази поне частица от здравия си разум, докато е затворен тук.
Бьорн вдигна една боядисана фигурка, която изобразяваше бяла мечка с малките и.
— Невероятни са.
Сайра кимна.
— Никога не съм виждала нещо такова. Почти ми се струва нередно да убием някого, който в продължение на векове е бил принуден да живее по този начин.
Алън изсумтя.
— На мен пък не ми се вижда особено редно, че изобщо са го оставили да живее, след като е избил всички в селото, което е трябвало да защитава.
Ото му хвърли странен поглед. Ако не знаеше, че не може да е така, Джес би си помислил, че скуайърът не е толкова сигурен дали Зарек наистина трябва да бъде убит.
Погледите им се срещнаха.
Не, нямаше никакво съмнение. Всъщност изведнъж го обзе подозрение, че Ото е бил изпратен тук по друга причина… също като него.
— Е, момчета, беше ми забавно — каза Бьорн. — Но силите ми отслабват заради Джес и Сайра, а все още не сме разрешили дребния проблем с деймонското преселение. Някой да има представа защо биха го сторили?
Те до един погледнаха към Сайра, която беше най-възрастна.