— Какво? — попита тя.
— Някога да си виждала или чувала нещо подобно?
Тя поклати глава.
— Чувала съм за това, деймони да се съюзяват. Преди векове, преди вие да сте били родени, имаше деймони воини. Ала никой не е виждал някой Спати поне от едно хилядолетие насам. Така че нищо не разбирам. Жалко, че не можем да се свържем с Ахерон. Може би той ще има повече информация.
Бьорн се насочи към вратата.
Джес беше последен и преди да излезе, отново огледа колибата. По дяволите, наистина му беше мъчно за приятеля му и за живота, който му беше отреден.
Не можеше да си представи какво е да си забутан насред горите, сам, при температури, които варираха от минус четирийсет до над трийсет градуса.
Нищо чудно, че на Аш му беше толкова жал за Зарек.
Шестима от скуайърите отидоха при джиповете и извадиха туби с бензин.
— Какво правите? — попита Джес подозрително.
— Ще му изгорим свърталището — отвърна един червенокос скуайър. — Когато ловуваш…
— Как ли пък не! — Джес изтръгна тубата от ръката му и я метна към гората. — Той няма нищо друго на този свят. Няма да ви позволя да го направите.
Алън се озъби насреща му.
— Той преби онази жена.
Джес присви очи.
— Все още не сте ми го доказали.
Алън извъртя очи, сякаш не разбираше как Джес може да защитава приятеля си.
— Ако Зарек не го е направил, тогава кой е бил?
— Аз.
10
Джес вдигна поглед и видя най-голямото стадо деймони, което беше срещал през живота си. Трябва да бяха поне четирийсет, но му беше трудно да ги преброи… особено при положение че според него не всички бяха видими. Сетивата му на Нощен ловец му подсказваха, че в гората се крият още, готови да заемат местата на тези тук.
Някои носеха кожени дрехи, други — кожуси. Някои бяха мъже, други — жени. Но всичките имаха няколко общи черти — руса коса, остри кучешки зъби и неестествената привлекателност, типична за расата им.
Дори и така, един поглед му беше достатъчен, за да различи лидера им. Беше деймон, когото вече беше срещал, докато издирваше Зарек. Само че вместо да побегне от Зарек, както правеха повечето деймони, този се беше втурнал след него.
Преследвал го беше заедно с Джес и останалите.
Лидерът беше с една глава по-висок от другите и стоеше малко пред тях. За разлика от онези зад гърба му, в неговите очи нямаше страх. Единствено неприкрита, осезаема решителност. И злост, която стигаше до дъното на душата.
Сайра издаде звук, който беше смесица от неверие и развеселеност.
— Какво, по дяволите, е това?
Предводителят на деймоните се усмихна.
— Бих отвърнал „най-големият ви кошмар“, но мразя клишетата.
— Ти си истински!
Всички от „добрите“ се обърнаха, за да погледнат Ото, който се взираше в лидера на деймоните така, сякаш виждаше самия Дявол.
— Познаваш ли този тип, Карвалети? — попита Джес.
— Е, знам за него — отвърна скуайърът с натежал глас. — Когато бях дете, баща ми разказваше за деймона, наричан Танатос. Смятахме, че си измисля.
— Че си измисля какво? — попита Бьорн, хвърляйки поглед към Танатос.
— Истории за екзекутора на Нощни ловци, наричан Дневният палач. Те се предават в семейството ми от поколения. От един скуайър на друг.
— И искаш да ми кажеш, че този задник е той? — изрече Бьорн в същия миг, в който Сайра попита:
— Екзекутор на Нощни ловци?
Ото кимна.
— Предполага се, че някога Артемида създала убиец за вас, в случай че излезете извън контрол. Лъчите на слънцето не го убиват и не се нуждае от кръв, за да живее. Легендата твърди, че е непобедим.
Танатос изръкопляска саркастично.
— Много добре, малки скуайъре. Впечатлен съм.
Очите на Ото станаха ледени.
— Баща ми твърдеше, че преди около хиляда години Ахерон убил Танатос.
— Не искам да се правя на интересен — обади се Бьорн, — но на мен той не ми изглежда особено мъртъв.
Танатос се разсмя.
— Защото не съм. Поне не повече, отколкото си ти.
Той тръгна към тях бавно, методично.
Джес настръхна, готов за битка.
Танатос сложи ръце зад гърба си и се усмихна сухо на Ото.
— Един въпрос, човеко. Баща ти някога разказвал ли ти е за Спатите? — При тези думи той погледна към Нощните ловци. — Несъмнено вие, по-възрастните Ловци, си ги спомняте? — Той въздъхна с носталгия. — Ех, доброто старо време… Нощните ловци ни преследваха, ние ги убивахме. Живеехме в подземни катакомби и крипти, където Ловците не можеха да влязат, без да бъдат обладани от духове. Интересно време беше да си аполит или деймон.