Той погледна през рамо към тълпата деймони, повечето от които ги гледаха неспокойно. Имаше един-двама, които сякаш не изпитваха страх и именно на тях Джес обърна най-голямо внимание.
Не знаеше нищо за деймоните воини, но знаеше как да се разправи с всеки, който искаше да вкуси човешка душа.
Когато Танатос отново проговори, гласът му беше мрачен, злокобен.
— Но това беше преди цивилизацията и съвременните удобства. Преди светът на човеците да се развие достатъчно, че да можем да съществуваме нощем, преструвайки се на едни от тях. Аполити, притежаващи бизнес и къщи. Деймони, играещи видеоигри. Накъде отива този свят?
Движението на Танатос беше толкова бързо, че никой нямаше време дори да мигне. От ръцете му изскочи вихър и повали всички скуайъри.
Той огледа хаоса с доволен вид и заяви:
— А сега, преди да съм оставил хората си да се нахранят с вас, докато аз убия Нощните ловци, навярно бихме могли да си поговорим мъничко? Или наистина искате да се биете с мен, докато взаимно си изчерпвате силите?
— Да говорим за какво? — попита Джес, заставайки малко по-близо до Сайра. Макар да знаеше, че тя прекрасно може да се грижи за себе си, на него му беше здраво вкоренен навик има ли жена наблизо, да я закриля.
— За това, къде е Зарек — процеди Танатос през стиснати зъби.
— Не знаем — отвърна Сайра.
— Грешен отговор.
Един от непознатите му скуайъри нададе вой и Джес с ужас видя как ръката му беше прекършена надве от нищо.
Пресвета майко божия, никога не беше виждал нещо подобно.
Бьорн се хвърли в атака.
Танатос го хвана и го преметна на земята. Разкъса ризата му, откривайки знака на Артемида върху рамото му, след което прониза жигосаните стрела и лък с изкусно украсена златна кама.
Бьорн се превърна в прах като някой деймон.
Никой не помръдна.
Джес беше завладян от такава ярост, че не можеше да диша. Деймонът го беше направил с такава лекота. Досега Нощните ловци знаеха, че има само три начина, по които могат да умрат. Пълно разчленяване, слънчеви лъчи или обезглавяване.
Очевидно обаче Ахерон им беше спестил един важен и невероятно бърз начин.
Това не беше хубаво и в този момент Джес беше бесен, че никой не го беше предупредил.
Само че това трябваше да почака. Тук имаше невинни хора, а ако се биеше с Танатос в присъствието на Сайра, и двамата щяха да бъдат като с вързани ръце, докато Танатос щеше да разполага с цялата си сила.
— Искаш Зарек? — попита Джес.
Танатос бавно се изправи.
— Затова съм тук.
Джес беше потресен от случилото се и макар че не познаваше Бьорн отдавна, той му се беше сторил свестен. Ужасно бе да изгуби свой другар, и то от ръката на Танатос.
Само че щеше да скърби по-късно. Точно сега искаше да се погрижи скуайърите да оцелеят.
Джес погледна към Сайра и й изпрати телепатично съобщение:
Спаси скуайърите. Аз ще изведа Задника на разходка.
А на глас каза:
— Тогава ме последвай и да те видим колко струваш действително. На Зарек ще му е приятно да ти види сметката.
И той се затича към форда си.
Зарек все така лежеше гол във водата, притиснал Астрид в обятията си. Не можеше да преброи колко пъти през последните няколко часа бяха правили любов. Толкова много, че разсеяно се запита дали тялото няма да го боли, когато се събуди.
Несъмнено никой не би могъл да бъде толкова акробатичен, дори насън.
Беше изтощен от любенето им и едновременно с това усещаше покой, какъвто не беше познал никога досега.
Това ли изпитваха другите?
Астрид се надигна.
— Кога за последен път си ял захарен памук?
Той се намръщи на неочаквания въпрос.
— Какво е захарен памук?
Астрид зяпна слисано.
— Не знаеш какво е захарен памук?
Той поклати глава.
Усмихвайки се, Астрид стана и го издърпа на крака.
— Да се поразходим по крайбрежната алея.
Окей, тя май наистина си беше изгубила разсъдъка.
— Няма никаква алея.
— О, има. От другата страна на ей онези скали.
Зарек погледна натам и видя кей, който го нямаше допреди малко.