— Зарек!
Крайбрежната алея внезапно притъмня. Зрението му започна да се замъглява, зави му се свят и той почувства как се откъсва от Астрид.
Бореше се с цялата си сила, за да остане с нея. Да остане в съня си.
Не искаше той да свършва. Не искаше да се събуди в един свят, където никой не го щеше.
Трябваше да се върне при нея.
Моля ви, само още една минута…
— Зарек! По дяволите, момче, не ме карай да те шамаросам. Последното, което ти трябва сега, е сътресение на мозъка. Събуждай се!
И той наистина се събуди и видя над себе си Джес, който го разтърсваше здраво.
Зарек изруга и го изрита назад, запращайки го в стената.
Грозната ругатня на каубоя, изскочила от устата му, когато се блъсна в ламперията, се сля с тази на Зарек, който усети как гърбът и ръката му затуптяха от болка в отговор на нараняванията на Джес.
Само че не го беше грижа. Възнамеряваше да прибави още много към тях, така че каубоят да не е в състояние да върви, без да куца.
Беше длъжник на копелето заради изстрела в гърба.
А той винаги си плащаше дълговете, при това — с лихвите.
Скочи от леглото с ръмжене, готов за битка.
— Хей, полека, Зи! — каза Джес, избягвайки пестника на Зарек. — Успокой се.
Зарек се движеше дебнешком, като лъв, неизпускащ от очи ранена газела. Лъв, който възнамеряваше да вечеря с тази газела.
— Полека? Ти ме простреля в гърба, кучи сине!
Лицето на Джес се вкамени и той го изгледа смразяващо.
— Да не си посмял да обиждаш майка ми. И по-добре спри и помисли за малко. Бях наемен убиец от деня, в който станах достатъчно голям, за да държа пистолет. Ако аз ти бях гръмнал тъпия задник, сега нямаше да имаш глава. Тъй като и мен ме е прострелвал в гърба приятел, определено никому не бих искал да причиня същото. Нито дори на свадливец като теб. И защо, по дяволите, бих се наранил, само за да ти направя гадно? За бога, момче, размърдай си мозъка.
Зарек все още не беше готов да му повярва. Макар че беше почти излекуван, гърбът му все още болезнено напомняше, че някой беше направил всичко по силите си, за да го убие.
— Тогава кой стреля по мен?
— Един от тъпите скуайъри. Проклет да съм, ако знам точно кой. Ако не е твоят личен скуайър, те всичките си приличат.
Зарек се поколеба, мъчейки се да сложи ред в събитията от последните няколко дни.
Всичко в главата му сякаш беше обгърнато в мъгла. Последното, което наистина си спомняше, бе как се опитва да си тръгне от къщата на Астрид…
Той се намръщи и се огледа наоколо, давайки си сметка, че все още е тук.
Джес го беше събудил, напълно облечен и в легло, в което изобщо не помнеше да си беше лягал.
А после се смръщи още повече, видял, че Астрид е в същото легло.
Онова, което беше сънувал.
Какво, по дяволите.
Джес презареди пушката си.
— Виж, нямам време за това. Знаеш ли кой е Танатос?
— Да, срещали сме се.
— Добре. Защото тази вечер той вече уби един Нощен ловец и идва след мен. Така че искам да се изпариш оттук. Възможно най-бързо.
При тези думи стомахът на Зарек се сви.
— Какво?
Лицето на Джес беше мрачно и смъртоносно.
— Уби един Нощен ловец без никакво усилие. През живота си не бях виждал подобно нещо. А сега идва за теб, Зи. Време е да се направиш на лисица и да се изметеш от Далас.
Какво означаваше това? Ако главата го болеше преди, то беше нищо в сравнение с мъчителното усилие да разшифрова жаргона на каубоя.
— Каквото и да правиш — гласът на Джес тегнеше от предупреждение, — не оставяй Танатос да се доближи до знака ти с лъка и стрелата. Очевидно действа като мастиленото петно върху гърдите на деймоните. Едно пробождане и се превръщаме в прах.
Зарек се намръщи на думите му.
— Какъв знак с лък и стрела? Аз нямам такъв.
Джес изсумтя.
— Разбира се, че имаш. Всички имаме такъв.
— Не и аз.
Джес вдигна поглед от пушката си; лицето му имаше крайно невесел вид.
— Може би е на място, което не можеш да видиш. Като задника или нещо такова. Знам, че не може да нямаш. Там те е докоснала Артемида, когато е пленила душата ти.
Зарек поклати глава.
— Артемида никога не ме е докосвала. Не можеше дори да се доближи до мен, без да потръпне от отвращение, затова използва пръчка, за да ме превърне в Нощен ловец. Заклевам ти се, по тялото ми няма никакъв знак.