Зарек се втурна към Астрид.
— Не! — изрева Танатос.
Зарек видя взрива, изригнал от ръката на Танатос, още преди да се е откъснал от дланта, и инстинктивно се хвърли към Споон. Мълнията пропусна целта си, но за сметка на това улучи вълка на Астрид.
Животното изскимтя и се превърна в мъж, а после отново във вълк.
Зарек се закова на място, осъзнал, че домашният любимец на Астрид беше шейпшифтър Катагария.
Защо една сляпа жена, която има Катагария за другар, би приела в къщата си провинил се Нощен ловец?
— Саша? — извика Астрид.
Джес изтича при шейпшифтъра, за да го прикрива, а Зарек отиде при Астрид.
— Приятелчето ти шейпшифтър беше улучено, принцесо.
Страх набразди челото на Астрид.
— Добре ли е?
Зарек я вдигна и я отнесе при Джес, а после изруга, давайки си сметка, че Джес не би могъл да отведе и нея, и вълка на безопасно място. След подобен енергиен удар, шейпшифтърите известно време си сменяха формите, без да искат.
Джес с усилие отнесе човека вълк на сигурно място във форда си и потегли веднага щом можа.
Зарек сложи каската на главата на Астрид.
— Изглежда, че сега сме само аз и ти, принцесо. Без съмнение ще предпочетеш да те оставя тук с деймона.
Астрид се поколеба, чувайки омразата и гнева в гласа му.
— Имам ти доверие, Зарек.
— Значи си глупачка.
Той я улови за ръка и я отведе настрани от битката на Споон и Танатос.
Грубо и помогна да се качи на един снегоход.
Астрид очакваше да се отдалечат от шума на битката, ала вместо това те се насочиха към него. Тя инстинктивно закри лице, когато нещо изтрещя близо до тях.
— Качвай се — сопна се Зарек. — По-бързо.
Астрид усети как седалката подскача и ето че шумът вече оставаше зад тях. Сърцето на Астрид биеше лудешки, докато чакаше да се случи още нещо.
След известно време, което и се стори часове, но вероятно бяха само няколко минути, Зарек спря машината.
Астрид отново почувства как седалката се раздвижи, сякаш някой беше слязъл, и тъй като ръцете на Зарек все още бяха около нея, тя предположи, че трябва да е Споон.
— Благодаря — каза Споон. — Никога не съм очаквал да получа помощ от Зарек от Мизия.
— Нито пък аз от Споон. Откога деймоните се обръщат срещу собствената си раса?
От гласа на Споон капеше отрова:
— Никога не съм бил деймон, римлянино.
— А аз никога не съм бил шибан римлянин.
Споон се изсмя горчиво и отсечено.
— Примирие?
Астрид усети как Зарек се размърда зад нея.
— Примирие. — Зарек като че ли се обърна назад, за да погледне натам, откъдето бяха дошли. — Имаш ли някаква представа какво е това нещо, което ме преследва?
— Терминатор. Единствената разлика е, че този има разрешение от Артемида.
— Какво искаш да кажеш?
— Сред моята раса съществува легенда за Дневния палач, според която Артемида избрала един от нас, за да бъде личният й страж. Обичан повече от всички от хората й, той нямал никакво слабо място. Веднъж отприщен, целта му е да унищожава Нощни ловци.
— Искаш да ми кажеш, че е нещо като Торбалан?
— Съмняваш ли се в думите ми?
— Не. Не и след това, което видях.
Астрид чу как Споон изпусна дъха си.
— Чух, че Артемида е обявила кръвен лов за теб. Реших, че ще умреш от ръката на Ахерон.
— Е, все още не съм екзекутиран. Вярвай ми, нужно е нещо повече от онова нещо, за да ме довърши. — Зарек направи пауза. — Просто от любопитство — какво правите тук всички вие? Да не би Ахерон да ви е свикал, без да ме покани?
— Бьорн дойде, защото преследваше група деймони. Аз дойдох, защото почувствах Призоваването.
— Призоваването? — повтори Астрид. Ако трябваше да е откровена, тя не знаеше почти нищо за аполитите и деймоните. За това отговаряха Аполон и Артемида.
— То е като сигнален огън — обясни Споон. — И никой, в чиито вени тече аполитска кръв, не може да му устои. Дори и в този миг усещам как Танатос ме вика. Мисля, че единствената причина да мога да му устоя, е, че съм Нощен ловец. Ако не бях… Да кажем просто, че те очаква нещо адски страшно.
Зарек изсумтя.
— Съмнявам се. Е, как мога да го убия?
— Не можеш. Артемида го е създала така, че да може да ни открива и убива, но самият той няма никакво слабо място. Дори слънчевата светлина. А най-лошото е, че ще унищожи всеки, който се опита да те приюти.