Не искаше да я докосва повече.
Ненавиждаше дори мисълта за това, защото всеки път, щом я докоснеше, жадуваше да почувства още от нея.
Против волята си, установи, че взема ръката й в своята.
— Хайде, принцесо.
Астрид потисна напиращата усмивка. Тонът му беше суров, ала тя усещаше, че е спечелила малка победа. При това — без да се споменава факта, че беше престанал да използва обръщението „принцесо“ като обида. Астрид бе сигурна, че той дори не си дава сметка, че когато я нарича по този начин, гласът му омеква едва забележимо.
По някое време в сънищата им, обидата, която бе използвал, за да я държи на разстояние, се беше превърнала в умилително обръщение.
Той я въведе в колибата си.
— Стой тук — каза й, слагайки я да застане вляво от прага.
Астрид го чу да шумоли вдясно от нея и докато той беше зает, тя докосна стената, за да отиде опипом до него. Онова, което почувства, я изненада.
Намръщи се и прокара пръсти по дълбоките резки и равнини на стената. Беше невероятно осезаемо усещане. Изключително. Сложно. Само че това, което докосваше, беше толкова мащабно, че тя не можеше да разбере съвсем какво изобразява.
Докато проследяваше шарките с пръсти, си даде сметка, че покриват цялата стена.
— Какво е това? — попита тя.
— Крайбрежен пейзаж — разсеяно отвърна той.
Астрид повдигна вежда.
— Върху стената ти е издялан крайбрежен пейзаж?
— Е, понякога се отегчавам — сопна се той. — И тогава дялкам разни неща. Случва се през лятото да остана без дърва и тогава го правя по стените и рафтовете.
Също като вълка, който беше издялкал в къщата и.
Астрид се препъна в нещо, докато посягаше към следващата стена. Няколко предмета паднаха и се разпиляха в краката и.
Зарек изруга.
— Мисля, че ти казах да си стоиш на мястото.
— Извинявай. — Тя се наведе да вдигне падналите вещи и установи, че са дървени животни.
Като че ли имаше десетки от тях.
Беше поразена от това, колко сложна бе изработката на всяка фигурка под пръстите и, докато ги вдигаше от пода.
— Ти ли ги направи всичките?
Без да отговори, той ги издърпа от ръцете й и ги върна на мястото им.
— Зарек! — Гласът на Астрид беше строг. — Говори с мен.
— И какво да ти кажа? Да, аз издялках проклетите неща. Обикновено правя по три-четири на нощ. И какво от това?
— Тогава би трябвало да има повече от тях. Къде са останалите?
— Не знам. — Този път тонът му не беше чак толкова враждебен. — Някои от тях нося в града и ги раздавам, а останалите горя, когато генераторите не работят.
— Нищо ли не означават за теб?
— Не. Нищо не означава каквото и да било за мен.
— Нищо?
Зарек поспря и я погледна, коленичила до него. Бузите й бяха изпръхнали от студа, кожата й — вече не така мека и грижливо пазена както първия път, когато се бе събудил в къщата й. Гледаше над рамото му, но той знаеше, че е, защото не е сигурна къде точно се намира.
Устните й бяха полуотворени, косата й — разрошена.
В ума си я виждаше в прегръдките си, усещаше кожата и да се докосва до неговата.
И в този миг той направи смайващо откритие. В крайна сметка го беше грижа за нещо.
За нея.
Въпреки че го беше излъгала, че го беше подмамила, не искаше тя да бъде наранена. Не искаше да вижда нежната и кожа пострадала от лошото време. Тя трябваше да бъде предпазена от нещо толкова сурово.
Как се мразеше за тази си слабост.
— Не, принцесо — прошепна той, а лъжата заседна в гърлото му. — За нищо не ме е грижа.
И тогава тя посегна, за да докосне лицето му.
— Тази лъжа заради себе си ли изрече, или заради мен?
— Кой казва, че е лъжа?
— Аз, Зарек. За някой, който не го е грижа, ти положи големи усилия да се увериш, че съм в безопасност. — Тя му се усмихна. — Познавам те, принце от приказките. Наистина виждам какво се крие вътре в теб.
— Ти си сляпа.
Тя поклати глава.
— Не колкото теб.
А после направи най-неочакваното нещо на света. Приведе се напред и улови устните му със своите.
Нещо в Зарек се пръсна на парчета при този допир, при усещането от влажните и сладки устни. От езика й, докосващ неговия.
Това не беше сън. Беше истинско. И прекрасно. Колкото и прекрасен да беше вкусът и преди, сега той беше още по-невероятен.
Зарек я притисна до себе си, поемайки контрол над целувката. Искаше да я има. Да я направи своя тук, на пода, докато ерекцията му бъдеше напълно изтощена и задоволена.