С тези думи Зарек обърна снегохода и се отправи на североизток, където насред триста акра гора го очакваше колибата му.
Навярно би трябвало да изпитва угризения заради това, което беше сторил на Майк, ала не беше така. Скуайърът току-що беше научил един страшно полезен урок. Следващия път, когато Артемида или Дионисий му направеха предложение, той щеше да го приеме.
Зарек завъртя китката си, давайки още мощност на машината, докато тя подскачаше по неравната заснежена пътека. Оставаше му да измине голямо разстояние, а времето му изтичаше.
Наближаваше изгрев-слънце.
По дяволите. Трябваше да дойде със своя Mach Z. Той беше по-бърз от снегохода, който караше сега, но пък MX X Rev беше много по-готин.
Зарек беше гладен, уморен и му беше студено, и по някакъв странен начин, единственото, което искаше, бе да се върне към онова, което познаваше.
Ако другите скуайъри искаха да тръгнат след него — така да бъде. Поне беше предупреден.
И както бяха доказали хеликоптерът и заслонът — подготвен.
Ако искаха да го очистят — е, желаеше им късмет. Защото наистина щяха да имат нужда от такъв. Както и от цял куп подкрепления.
Да, определено очакваше предизвикателството с нетърпение, докато летеше по замръзналата земя с машината си.
Достигна усамотената си колиба тъкмо на зазоряване. Докато го нямаше, беше паднал още сняг и беше затрупал вратата. Той прибра снегохода в малкия заслон, долепен до къщата и го зави с брезент. Понечи да включи отоплението за двигателя и тогава си даде сметка, че няма ток нито в контакта за MX, нито в този за паркирания до него Mach.
Зарек изръмжа от яд. По дяволите. Без съмнение двигателят на Mach се беше пръснал от отрицателните температури, а ако не внимаваше, същото щеше да се случи и с този на другия му снегоход.
Втурна се навън, за да провери генераторите, преди слънцето да се издигне над хълмовете, и откри, че и двата са замръзнали и не работят.
Ново ръмжене се откъсна от устните му и той стовари юмрук върху дланта си.
Е, дотук беше с удобствата. По всичко изглеждаше, че днес щяха да бъдат само той и малката печка на дърва. Далеч не беше най-добрият източник на топлина, но по-добър нямаше да намери.
— Страхотно, направо страхотно — промърмори той. Не за първи път щеше да му се наложи да спи на студено, върху пода на колибата си. Без съмнение нямаше да е и последният.
Просто тази сутрин му се струваше по-гадно, защото беше прекарал последната седмица в мекия климат на Ню Орлиънс. Толкова мек, че дори не беше имало нужда да използва отопление.
Господи, как само му липсваше онова място.
Тъй като знаеше, че времето, оставащо до изгрев-слънце, намалява критично, той се върна с тежка стъпка при снегоходите и зави двигателя с палтото си, за да му помогне да задържи възможно най-много от топлината си. След това взе сака от седалката и отиде да изрови входната врата изпод снега, за да може да си влезе.
Докато прекрачваше прага, наведе глава и остана поприведен — таванът беше толкова нисък, че когато стоеше изправен, върхът на главата му го докосваше и ако не внимаваше, вентилаторът в средата на помещението щеше да го обезглави.
Само че ниският таван беше неизбежен. Топлината посред зима беше страшно ценно удобство и последното, от което човек се нуждаеше, бе по-голямата част от нея да се събира под триметров таван. По-ниският таван означаваше по-топла стая.
Да не говорим, че преди деветстотин години, когато го бяха пратили в изгнание тук, не беше разполагал с кой знае колко време, за да си построи този подслон. През деня спеше в една пещера, а през нощта работеше, докато най-сетне не си направи този „дом, скапан дом“.
Да, хубаво беше да се прибере у дома…
Пусна сака си до печката с дърва, след което се обърна, за да сложи старовремското резе, бранещо го от дивите животни, които понякога се приближаваха твърде много до колибата му.
Опипом, плъзгайки ръка по дяланата стена, той намери фенера, който висеше там, и кутийката кибрит, закачена за него. Въпреки че зрението му на Нощен ловец беше пригодено към нощта, той все пак не виждаше в пълна тъмнина, а когато вратата на колибата беше затворена, през дебелите дървени стени не можеше да проникне никаква светлина.