Нежно питащ. Не обвинителен. И най-вече — дошъл бе дълбоко от него.
Затова и тя отговори от дълбините на сърцето си:
— Искаш да знаеш истината, Зарек? Искам да бъда с теб, защото у теб има нещо, което запалва огън в мен и изпраща тръпки по тялото ми. Всеки път, когато те усетя близо до себе си, искам да протегна ръка и да те докосна. Да те плъзна в себе си, така че да мога да те прегърна и да ти кажа, че всичко е наред. Че няма да оставя никой да те нарани.
— Аз не съм дете — сърдито каза той.
Астрид посегна в мрака и откри ръката му на пода пред себе си. Взе я в своята и я стисна здраво.
— Не, не си дете. Никога не си бил. Децата трябва да бъдат защитавани и обгръщани с грижи. Ти никога не си имал някой, който да те прегърне, когато плачеш. Никой никога не те е утешавал. Никога не са ти разказвали приказки, нито са те разсмивали, когато си бил тъжен.
И в този миг трагедията на живота му се разкри напълно пред нея, проникна в сърцето й и я изпълни с желание да заридае заради всички несправедливости, които бе трябвало да понесе.
Неща, които тя беше приемала за даденост като дете — той беше лишен от тях. Приятелство, щастие, семейство, подаръци. И най-вече — обич.
Животът му беше толкова несправедлив.
Астрид прокара пръсти по мускулестата му ръка и ги зарови в косата му, помилва го по главата.
— Люби ме, Зарек. Не мога да излича миналото ти, но мога да те прегърна сега. Искам да споделя тялото си с теб, дори и да е само за мъничко.
Той я придърпа към себе си и я целуна разгорещено. Астрид простена и гърбът й се изви в дъга, докато той я полагаше обратно на пода.
Изрита обувките си, а после събу панталона и бельото си. Свали блузата и разкопча сутиена си.
Би трябвало да е смутена — никога досега не се бе събличала пред някого. Никога не бе оставала гола, докато някой друг е облечен.
И все пак не изпитваше срам.
С него се чувстваше силна. Женствена. Знаеше, че той я желае и искаше единствено да му достави наслада.
Отпусна се върху леденостудения под.
Запленен, Зарек не бе в състояние да помръдне, когато Астрид сви колене и разтвори крака в покана.
Зърната и бяха щръкнали от студа и от желанието й. Косата й беше пусната и падаше свободно над раменете, ръцете й почиваха върху корема.
Ала онова, от което Зарек не можеше да откъсне очи, беше сърцевината й. Вече беше влажна за него, тялото й — набъбнало от желание, също както и неговото.
— Студено ми е, Зарек — прошепна тя. — Ще ме стоплиш ли?
Би трябвало да се изправи и да я остави така.
Ала не можеше.
Никой никога не му беше предлагал толкова скъпоценен дар.
Никой, освен Астрид.
Зарек сграбчи одеялата от сламеника и я покри с тях. След това свали дрехите си и се присъедини към нея. Разтвори бедрата й още по-широко и погледът му се спря върху най-съкровената част на тялото й.
Беше красива.
Прокара пръсти по твърдата от притока на кръв сърцевина, карайки я да потрепери още повече под топлината на кожените завивки. Разтвори я с помощта на палците си, а после се наведе, за да я поеме в устата си.
Астрид изохка, когато усети езика на Зарек да се плъзва по нея. Той я ближеше и дразнеше, а дъхът му я топлеше.
Горещите му ръце уловиха хълбоците й, придърпвайки я още по-близо до устата му.
Той простена, сякаш вкусът й беше божествен. Облизвайки устни, Астрид отпусна ръце и взе лицето му в шепите си, докато той я даряваше с наслада.
Сърцето й затуптя учестено от усещането на челюстта му, напрягаща се под ръцете й.
В сънищата й докосването му беше невероятно, ала в реалността то бе далеч по-наситено.
Далеч по-задоволяващо.
Сърцето й препускаше, светът се въртеше около нея. Необуздан екстаз затанцува в тялото й и я накара да извика името му, докато се долепяше още по-плътно до устните му.
А когато свърши, изкрещя, притискайки главата му до себе си, докато цялото и тяло сякаш се разпадна на искри от наслада.
А той все така продължаваше да я ближе и дразни с език, докато тя не заскимтя от удоволствие.
Зарек се отдръпна, за да я погледне как диша тежко на пода. Горната част от тялото и беше покрита с кожите и одеялата му, ала долната беше гола и на слабата светлина от фенера проблясваше от смесицата на своята и неговата влага.
Лицето й беше пламнало, очите й грееха.
В къщата му никога досега не бе имало жена. И определено не и гола жена.