И това го плашеше повече от чудовището, което ги търсеше, за да ги убие. С Танатос можеше да се оправи, ала с тези чувства…
Пред нея беше безпомощен.
— Е, с малко повечко късмет, вече ще е късно да му се помогне.
Тя се засмя и го целуна лекичко по гърба, а после се отдръпна, за да се облече.
Зарек я гледаше, а сърцето му биеше лудешки. Какво бе това у нея, от което му се искаше да бъде нещо повече от онова, което бе? Заради нея искаше да се държи добре. Да бъде мил.
Човечен.
Както никога преди.
Насилвайки се да се изправи, той метна старите си дрехи в коша за боклук и извади нови от гардероба. Поне вече нямаше дупка на гърба на палтото си. След това отдели няколко минути, за да я облече в едно от старите си якета.
— Какво е това? — попита тя, докато той оправяше дрехата около раменете и.
— Ще ти пази по-топло от твоето палто.
Тя мушна ръце в прекалено дългите ръкави, докато той вадеше ръкавици, шапки и шалове за тях двамата.
— Къде отиваме? Няма ли да съмне скоро?
— Да. И ще видиш. Така да се каже.
След като я облече както трябва и нахлузи непропускливите си ботуши, Зарек премести печката с дърва настрани, за да стигне до капака на пода под нея.
Помогна на Астрид да се спусне в дупката, а после слезе след нея и затвори. С помощта на телекинеза върна печката обратно на мястото и.
— Къде сме?
— В тунелите.
Зарек запали фенерчето си. Тук беше по-тъмно, отколкото в гробница, и по-студено, отколкото в ада. Но пък щяха да са на сигурно място. Поне за известно време.
Ако Танатос се върнеше след изгрев-слънце, нямаше да знае за това място. Никой не знаеше.
— Какво представляват тунелите?
— Казано накратко — плодът на моето отегчение. След като издялах всички стени в колибата си, започнах да копая под нея. Реших, че така ще имам повече място да се движа през лятото, а и тук долу не е нито така студено през зимата, нито така горещо през лятото, както горе. Да не говорим, че открай време не мога да се отърва от мисълта, че един ден Ахерон ще дойде, за да ме убие. Исках път за бягство, за който той да не знае.
— Но земята е замръзнала. Как си успял?
— По-силен съм от обикновен смъртен, а и имах на разположение деветстотин години, за да го направя. Когато си хванат като в капан и умираш от скука, правиш откачени неща.
— Като например да се опиташ да прокопаеш тунел до Китай?
— Точно така.
Той я поведе надолу по тесния коридор в малка стаичка, където беше натрупал оръжия.
— През целия ден ли ще останем тук?
— Тъй като нямам желание да избухна в пламъци от слънцето, смятам, че това е най-безопасният ход, не си ли съгласна?
Астрид кимна.
След като взе със себе си колкото оръжия можеше да носи, той я отведе до края на най-дългия тунел. Вратата на тавана извеждаше в гъстата гора, заобикаляща колибата му. Щеше да бъде безопасно място, откъдето да си тръгнат след залез-слънце.
— Защо не поспиш? — предложи той и без да се замисли, свали палтото си от мускусен бик и й направи импровизирано легло на пода.
Астрид се опита да възрази, но после спря. Милите жестове бяха чужди на Зарек и тя нямаше да вземе да се оплаква от доброто му дело.
Вместо това легна върху палтото.
Той обаче не понечи да се присъедини към нея. Вместо това започна да обикаля тясното пространство и като че ли я чакаше да заспи.
Любопитна какво ли е намислил да прави, тя затвори очи и се престори, че потъва в сън.
Зарек почака няколко минути, преди да извади телефона, който Споон му беше дал. Изкачи стълбите и отвори капака, отвеждащ в гората, за да улови сигнал, но така, че да не пропусне светлината, предшестваща зората.
Не знаеше дали ще се получи, или не, но трябваше да опита.
Набра номера на Аш и натисна копчето за разговор.
— Хайде, Ахерон — промърмори под нос. — Вдигни проклетия телефон.
Астрид лежеше тихичко, знаейки, че телефонът никога няма да позвъни там, където се намираше Ахерон. Артемида нямаше да го позволи.
Само че Артемида не контролираше всичко.
Използвайки своите ограничени умения, Астрид „помогна“ на сигнала.
Аш се събуди в мига, в който телефонът му иззвъня. По навик се претърколи в леглото, за да вземе раницата си, само за да си спомни къде се намира и че не му беше разрешено да вдига телефона си, докато е в храма на Артемида.