— Тя не може да умре, освен ако те не го пожелаят.
— Не е вярно и ти го знаеш. Има неща, върху които дори мойрите нямат контрол. И те уверявам, че ако ненормалният ти домашен любимец унищожи обичната им малка сестричка, те ще поискат твоята глава.
Не беше нужно да казва нищо повече. Защото, ако Артемида изгубеше главата си, светът, такъв какъвто го познаваха всички, щеше да се промени и да се превърне в нещо наистина ужасяващо.
— Ще ида да говоря с оракулите.
— Да, направи го, Арти. И като си се заела, помисли дали сама да не се заемеш с Танатос и да го върнеш у дома.
Артемида сви устни.
— Аз съм богиня, не прислужница. Никого не ходя да прибирам.
Аш се приближи до нея, така че ги делеше само една длан разстояние. Въздухът между тях трептеше от воюващите им сили и от свирепостта на емоциите им.
— Рано или късно, на всички ни се налага да правим неща, които са под достойнството ни. Не го забравяй, Артемида.
Той се отдръпна от нея и й обърна гръб.
— Само защото ти се продаде толкова евтино, Ахерон, не означава, че и аз трябва да го направя.
Той замръзна, както си беше с гръб към нея. Думите й, сурови и жестоки, го порязаха като нож. На върха на езика му беше да я наругае заради тях.
Но не го направи и тя трябваше да се благодари за тази негова проява на самоконтрол.
Вместо това заговори спокойно, избирайки много внимателно всяка своя дума.
— Ако бях на твое място, Арти, щях да се моля никога да не получа онова, което наистина заслужавам. Само че ако Танатос убие Астрид, дори аз няма да съм в състояние да те спася.
12
Зарек метна телефона долу и се загледа в Астрид, заспала върху палтото му. Той също имаше нужда да си почине, но просто не бе в състояние. Беше твърде превъзбуден, за да заспи.
След като затвори капака, той се приближи до импровизираното и легло.
В ума му нахлуха спомени.
Видя се как вилнее. Видя лица и пламъци. Почувства как го изгаря изпепеляващ гняв. Беше убил хората, които трябваше да брани.
Беше убил…
Зъл смях отекна в главата му. Ярка светлина изпълни стаята.
И Аш.
Зарек се мъчеше да си спомни. Защо не можеше да си спомни какво се беше случило в Ню Орлиънс?
Какво се бе случило в селото му?
Всичко бе накъсано и нямаше никакъв смисъл. Сякаш хиляди парченца пъзел бяха разпилени по пода и той не знаеше къде да сложи всяко от тях.
Крачеше напред-назад, мъчейки се да си спомни, напрегнал слух, за да чуе и най-слабия звук, издаващ приближаването на Танатос.
Часовете се нижеха бавно. Някъде около обяд изтощението най-сетне го надви и той легна до Астрид.
Против волята си установи, че я взема в прегръдките си и вдъхва сладостното ухание на косата и.
Сгуши се до нея, затвори очи и се помоли за спокоен сън.
Зарек се препъна, когато го дръпнаха напред и го завързаха за позорния стълб в стария римски двор. Окъсаният, парцалив пеплос бе смъкнат от тялото му, оставяйки го напълно гол пред тримата души, събрали се, за да го накажат.
Беше на единайсет години.
Братята му Марий и Марк, стояха пред него с отегчени лица, докато баща му развиваше кожения си камшик.
Зарек вече се бе напрегнал, познавайки прекалено добре острата болка, която щеше да го прониже много скоро.
— Не ме е грижа колко удара ще му нанесеш, татко — каза Марий. — Не съжалявам, задето обидих Максимилий, и възнамерявам да го направя отново следващия път, когато го видя.
Баща му спря.
— Ами ако ти кажа, че този жалък роб ти е брат? Ще те е грижа ли тогава?
Двете момчета избухнаха в смях.
— Тази отрепка? В неговите вени няма римска кръв.
Баща му пристъпи напред. Зарови пръсти в косата на Зарек и дръпна главата му нагоре, така че братята му да видят белязаното му лице.
— Сигурни ли сте, че наистина нямате роднинска връзка?
Момчетата престанаха да се смеят.
Зарек не помръдваше, не можеше дори да диша. Самият той знаеше произхода си. Всеки ден му напомняха за него, когато другите роби плюеха в храната му, замеряха го с какво ли не или го удряха, защото не смееха да изкарат гнева и омразата си върху останалите от семейството му.
— Какво се опитваш да кажеш, татко? — попита Марий.
Баща му блъсна главата на Зарек в стълба и го пусна.
— Направих го на любимата курва на чичо ви. Защо мислите, че ми беше изпратен като дете?