Марий изкриви устни.
— Не ми е никакъв брат. По-скоро бих приел Валерий, отколкото това краставо псе.
Той се приближи до Зарек и се наведе, за да го накара да срещне погледа му.
Останал без друг избор, Зарек затвори очи. Много отдавна бе научил, че ако погледне братята си в очите, ще последва още по-жесток бой.
— Какво ще кажеш ти, робе? Има ли римска кръв във вените ти?
Зарек поклати глава.
— Брат ли си ми?
Зарек отново поклати глава.
— Значи, наричаш благородния ми баща лъжец?
Зарек замръзна, осъзнал, че отново го бяха изиграли. Обзет от паника, той опита да се отскубне от стълба. Да избяга от каквото и да го очакваше заради това.
— Така ли е? — настоя Марий.
Зарек поклати глава.
Ала беше твърде късно. Камшикът изсвистя във въздуха с ужасяващо съскане и се впи в гърба му, порязвайки дълбоко голата му плът.
Зарек се събуди, треперейки. Изправи се, като се бореше за въздух, и се огледа трескаво наоколо, полу очаквайки някой от братята му да е там.
— Зарек?
Той почувства топлината на нежна ръка върху гърба си.
— Добре ли си?
Не беше в състояние да говори, докато в него се разгаряха стари спомени. От мига, в който Марий и Марк научиха истината, до деня, в който баща му подкупи един търговец на роби, за да го вземе, братята му бяха правили всичко по силите си, за да го накарат да плати, задето между тях има роднинска връзка.
Не бе познал нито ден спокойствие.
Просяк, селянин или благородник — те всички го превъзхождаха.
И за всички тях той не беше нищо повече от презряно момче за бой.
Астрид се надигна и обви ръце около кръста му.
— Трепериш. Студено ли ти е?
Зарек все така не отговаряше. Знаеше, че трябва да я отблъсне от себе си, ала точно в този миг искаше утехата, която тя му предлагаше. Искаше някой да му каже, че не е жалък и презрян.
Някой да му каже, че не се срамува от него.
Затвори очи и като я привлече към себе си, облегна глава на рамото и.
Астрид беше слисана от тази необичайна за него постъпка. Тя го замилва по косата, като го люлееше бавно в прегръдките си. Просто го държеше в обятията си.
— Ще ми кажеш ли какво не е наред? — тихичко попита тя.
— Защо? То няма да промени нищо.
— Защото ме е грижа, Зарек. Искам да ти помогна. Ако ми позволиш.
Гласът му беше толкова нисък, че Астрид едва чу отговора му.
— Има болка, която нищо не може да излекува.
Тя сложи ръка върху небръснатата му буза.
— Например?
Той се поколеба в продължение на няколко удара на сърцето, преди отново да проговори.
— Знаеш ли как умрях?
— Не.
— На четири крака, като животно на земята, молещ се за милост.
Думите му я накараха да потръпне. Толкова много я болеше за него, че едва успяваше да диша, така стегнати бяха гърдите и.
— Защо?
Зарек настръхна и преглътна мъчително. За миг Астрид помисли, че ще се отдръпне, но той не помръдна. Остана си там, оставяйки я да го държи.
— Нали видя как баща ми се отърва от мен? Как плати на търговеца на роби, за да ме вземе?
— Да.
— Живях при този търговец на роби в продължение на пет години.
Ръцете му я стиснаха още по-силно, сякаш едва понасяше да й доверява всичко това.
— Не можеш да си представиш как се отнасяха с мен. Какво бях принуждаван да чистя. Всеки ден се събуждах с ругатня, че все още съм жив. Всяка нощ се молех да умра, докато спя. Нито веднъж не съм сънувал, че бягам от този живот. Идеята да избягаш дори не ти минава през главата, когато си роден като роб. Нито веднъж не ми хрумна мисълта, че не заслужавам онова, което ми причиняваха. Това беше моята същност. Всичко, което познавах. Нямах и никаква надежда да ме купят и да се махна от онова място. Всеки път, щом някой купувач се приближеше и ме видеше, чувах как си поема рязко въздух. Виждах неясните сенки на ужасените им гримаси.
Очите на Астрид се изпълниха със сълзи. Той бе толкова красив, че всяка жена би дала всичко, за да го има, и все пак външният му вид беше съсипан брутално. Без никаква друга причина, освен човешката жестокост.
Никой не заслужаваше да бъде осакатен и унижаван по този начин.
Никой.
Астрид допря устни до челото му, отмятайки косата от лицето му, докато той продължаваше да споделя с нея онова, което, сигурна бе тя, никога не бе доверявал на никое живо същество.