Мъртвешката маска се поклони, смигна на Велиана и последва крадеца.
Гарик отново се изправи и погледна към останалите.
— Вън. Достатъчно от запасите ми изпушихте. Махайте се!
Крадците побързаха да се изнижат. Само Велиана не помръдна, задържана от безмълвната заповед на погледа му. Когато последният Пепеляв затвори вратата след себе си, Гарик се озова край нея и я сграбчи за врата.
— Да не си се побъркала?
Тя запази ритъма на дишането си спокоен. Сегашният натиск на пръстите му нямаше да остави белег, но ако силата се увеличеше…
— Аз бих могла да те запитам същото.
Гарик повдигна вежда. Вените в очите му пулсираха. Тя изтегли един от кинжалите си и го допря до китката му.
— Хайде, стисни по-силно — предизвика го тя.
Предводителят я пусна и отстъпи. От прободения по-рано пръст все още се стичаше кръв.
— Аз съм твой първомайстор — каза той. Сякаш това имаше някакъв смисъл.
— Бих могла да те заменя по всяко време.
— Но те никога не биха те последвали. — При втората си дума мъжът посочи към вратата. — Те са диваци. Свине. Решат ли, че единственото, което стои на пътя им към предводителството на гилдията, е една жена, те ще те съблекат и ще ти се изредят.
— Ще умрат още докато посягат да го сторят — заяви Велиана. Тя знаеше, че Гарик обича да се надценява, но до този момент не бе виждала подобна дързост у него. Нещо се бе променило и му бе дало самоувереност. Но какво?
— Някои наистина ще умрат — съгласи се Гарик. В жълтеещите от наркотика очи блесна пламъче. — Но останалите ще те спипат. Нужен съм ти, Вел. Те ме слушат. Имат ми доверие. Аз бях този, който след смъртта на Джеймс запази целостта на гилдията. Аз бях този, който не позволи на делата ни да погинат. Аз не позволявах на сандъчето ни с пари да се изпразни и на територията ни да се сведе до една нищожна уличка.
— Заслугата за всичко това е изцяло моя — изкрещя Велиана. Не се интересуваше дали останалите ще я чуят. — Аз си цапах ръцете с кръв. На мен се дължи онази стабилност, която ти тъй небрежно си приписваш.
— Но дали те знаят това? — попита Гарик и отново пристъпи към нея, усмихнат. Несъмнено наркотикът бе отговорен за дързостта му, реши тя. Нямаше какво друго.
Без да се опасява от кинжалите й, той бавно проследи очертанията на белега, разсичащ красивото й лице — от челото до брадичката. Дясното око бе изгубило удивителната си виолетова омая, за да се превърне в обгърната от клепачи червенина.
— Те не биха те последвали. Ти си осакатена красавица. Опасна си, което те почитат, но не биха проявили склонност да се покорят. Подчиняват ти се, защото моята власт се разпростира над теб. Също както беше с Джеймс. Аз се нуждая от теб, а ти се нуждаеш от мен в още по-голяма степен. Никога не забравяй това.
Велиана прехапа език и тласна обратно хилядите изникващи фантазийни вариации, базиращи се на убиването му. Тъй като кинжалите й разсякоха гърлото му само във въображението й, Гарик се върна на възглавницата си, взе лулата и се зае да я тъпче наново.
— Не ме е грижа колко е силен онзи изрод с маската — рече той. — Най-късно утре вечер го искам мъртъв. Методът оставям на теб. Повече от видно е, че той работи за някого и ще ни донесе неприятности. Прережи му гърлото, преди да е изпълнил онова, за което е дошъл. Мъртвешката маска. Ама че глупаво име.
— Щом казваш. — Велиана кимна. — Сега ще се оттегля в стаята си. Вярвам, че ще отдадеш подобаващо внимание на проблема с Ястребите?
Гарик съпроводи с усмивка оттеглянето й.
— Мила Велиана, между всички ни има хиляди обещания и лъжи. Ти не знаеш дори половината от тях. Довери ми се, всичко ще бъде наред.
Тя не го удостои с отговор.
Глава трета
Хаерн спеше край магазина на един пекар, с когото се бе сприятелил. Освен придобиването на къшеи хляб, тази близост му позволяваше да вдъхва уханни миризми, докато спи. Той се бе омотал в одеяла, без да си прави труда да скрива лицето си. Русата му коса бе прилепнала към главата. Голяма част от кожата му бе покрита с мръсотия.
Още от малък Хаерн бе полагал големи грижи за чистотата. Именно този аспект от самоналоженото му изгнание го измъчваше най-силно. Той знаеше, че има начини да се измие и да се сдобие с по-чисти дрехи, но това щеше да развали прикритието му. Кой бездомен бедняк ухаеше на чисто и имаше спретнати одежди? Някой богаташ от северните квартали на Велдарен може би нямаше да се замисли, но онези, раснали сред бедните части на града, долавяха подобни несъответствия със същата сигурност, с която Хаерн надушваше миризмата на пресен хляб.