И двата меча на Хаерн посякоха ръката му. Оръжието на крадеца издрънча на земята, последвано от кръв, а самият крадец изкрещя.
Младежът отново поднови танца си, но само за миг, само колкото да заблуди оставащите двама. Не му оставаше време за губене. Болката от прострелването се усилваше.
Той скочи към крадлата. Яростта, влагана в ударите му, правеше нейния меч да изглежда застинал — такава беше бързината, с която остриетата на Хаерн се извиваха около оръжието. Докато нанасяше последния удар към нея, младежът неочаквано се извъртя към третия крадец. Онзи успя да спре само единия меч. Другият отне живота му.
Хаерн изруга и спря, за да си поеме дъх. Пръстите му внимателно докоснаха болта. Дори лекото раздвижване бе достатъчно, за да усили болката. Върхът бе потънал прекалено дълбоко, за да бъде издърпан. Трябваше да го избута и да се надява, че няма отрова.
Със закъснение долови раздвижването над себе си. Със закъснение изтегли мечовете. Но вместо очаквания болт, към земята полетя крадец. Зуса му помаха от покрива.
— Убива те онзи, когото не си видял — обясни тя.
Макар и изтощен, Хаерн й се усмихна:
— Защо си тук?
— Господарката ми иска Змиите да бъдат наказани и ме изпрати да ти помогна. Виждам, че определено имаш нужда от това — рече безликата, докато слизаше.
Той кимна към болта.
— Очевидно.
Без предупреждение тя пристъпи напред, сграбчи ствола на болта и дръпна. Хаерн стисна зъби, за да потисне вика. По гърба му потече кръв. Зуса повдигна плаща му, взе болта и го приближи до очите си, за да огледа върха.
— Не е отровен — каза тя. — Или някой от боговете е благосклонен към теб, или те са били прекалено глупави и мързеливи, за да се подготвят.
— А може би и двете? — Хаерн се усмихна насреща й, но в следващия момент тази му мимика изчезна. — Съжалявам за ръката ти.
— Съжалявам за гърдите ти.
Значи все пак тя бе забелязала.
— Ако припадна от кръвозагуба, постарай се да ме убиеш. Не съм сигурен кой от тях копнее най-силно да ме измъчва, но предпочитам да не узнавам.
— Вероятно биха изложили правото на търг. По-голяма печалба.
— Каква си веселячка. — Хаерн посочи надолу по улицата. — Да вървим. Оръжейната не е далече.
Зуса пое след него като негова женствена сянка. Безшумно, двамата се отправиха към целта си. Хаерн провери уличките, а Зуса огледа покривите за още засади. Близо до оръжейната те се укриха зад ъгъла на една постройка, от която да огледат мястото.
— Няма пазачи — прошепна Зуса.
— Това би ги издало. Те смятат, че мястото е безопасно, иначе не биха дошли тук.
— Никъде в този град няма безопасни места.
Хаерн изтегли мечовете си:
— Да вървим да им припомним този урок.
— Колко са входовете?
В отговор той повдигна пръст.
— Заедно нападаме вратата. Никаква милост. Ще се справиш ли?
Тя го изгледа обидено.
— Отраснала съм в храма на Карак. Милостта е непозната за мен.
За да докаже думите си, Зуса първа пое напред. Проклинайки мислено, Хаерн я последва.
Вратата бе заключена. Когато той понечи да извади шперцовете си, жената поклати глава и раздвижи уста в беззвучен отговор. Хаерн разбра само половината от думите, но и това стигаше. Тя искаше да опита нещо.
Зуса приближи ръце до ключалката и затвори очи в привидна молитва. От пръстите й покапа сянка. Миг по-късно вратата изщрака.
За момент безликата се олюля, но когато се овладя, тя намигна на Хаерн. Той подбели очи.
— Дамите с предимство — прошепна той. Зуса блъсна вратата, Хаерн я последва. Двамата нахлуха вътре като сенчести фантоми. На пост стоеше полузадрямал крадец, който дори не получи възможност да извика, а издъхна с прерязано гърло. Разбиването на следващата врата ги отведе в пищна зала, чиято обстановка бе добре позната на Хаерн. Помещението бе обзаведено в типичния за гилдиите стил: завеси, възглавници, алкохол и разврат.
Първото усещане, че нещо не е наред, бе породено от затворилата се зад тях врата.
То бе повторено и усилено, когато Уилям Кет им се усмихна от фотьойла си.
— Най-сетне получих възможност да се срещна с прословутия Стражител — рече той. Звучеше изключително доволен от себе си. — Виждам, че си довел и приятелка. Отлично. Кажи ми, наистина ли си ме смятал за толкова глупав, че да не очаквам появата ти?