— Домът е защитен със силни заклинания — каза магьосникът. — Изглежда сега е ваш ред. Забавлявайте се!
Зенке пое първи.
— Лудак — промърмори Хаерн.
Тарлак ги проследи с поглед и отправи молитва към бога. Искаше му се да им помогне, но заклинанията го бяха изтощили значително. Нуждаеше се от почивка, за да възстанови силите си.
Все пак той не можа да се сдържи и се приближи до портите, за да огледа делото си и прецени силата на експлозията.
— Ставам по-добър — промърмори той.
— Тарлак Есхатон?
Магьосникът се обърна. Огромният мъж с боядисаното лице се приближаваше по улицата.
— Много се радвам, че се срещаме отново. Особено когато съм с отпушена уста.
Призрака посочи към имението.
— Стражителя вътре ли е?
— Да — отвърна Тарлак. Той бе застанал насред портата. — Но в момента е зает, така че ще трябва да изчакаш до сутринта, за да разчистиш неразбирателството си с него.
— Не става дума за неразбирателство, а за пари — рече Призрака и продължи да се приближава.
Тарлак щракна с пръсти. Между тях прескочи искра.
— Не се приближавай — предупреди той. Призрака само се изсмя. — Както искаш. Не можеш да кажеш, че не съм те предупредил.
Магьосникът плесна с ръце. Около него с рев изникна огнена дъга, разсякла въздуха към противника. Другият отскочи назад и се хвърли на земята, за да избегне пламъците. Тарлак не му остави време да се опомни, а веднага запрати ново заклинание. Този път към Призрака полетяха едри късове лед. Тъмнокожият се търколи встрани. Само една от ледените стрели го уцели и разкъса кожата му. Върху едрото му туловище подобна рана изглеждаше като драскотина.
— Още колко дълго? — изрева Призрака и отново скочи на крака. Тарлак се постара да не нарушава съсредоточението си, но знаеше какво има предвид другият. Колко дълго щеше да издържи да заклинава? Колко оставаше, докато енергията му изчезне и вместо поредно заклинание от пръстите му изскочеше единствено облаче дим?
Предвид главоболието му този момент не беше далеч.
Ново движение на ръцете му издигна пред него стена от дим и огън. Мечовете на Призрака се врязаха в нея, но самият той успя да спре в последния момент. Тарлак се навъси. Той се бе надявал да улови противника си по време на засилването му. Как можеше подобен гигант да се движи толкова бързо?
Без да премахва огъня, магьосникът избра посока и протегна ръка. Този път имаше късмет — бе уцелил правилната от двете посоки, в които Призрака можеше да насочи атаката си. Мълнията, отхвърчала от пръста му, се вряза в гърдите на едрия мъж. Втора потъна в крака му. Призрака изрева, но по-скоро от гняв. Тарлак настръхна. Освен ако не му отсечеше главата, не виждаше как ще успее да спре подобен кошмар.
— Ти нарани приятеля ми — изрече магьосникът и запрати насреща му малки метеори лава.
Призрака се стовари на колене и издигна мечове. Снарядите отскочиха от метала. Бликна забележителен, но безобиден дъжд искри.
— Нарани сестра ми.
Призрака се оказа засипан с дъжд от камъни. Той започна да отскача като огромен паяк. Само два от снарядите го удариха, отново безобидно.
— Нарани и Бруг.
Нова мълния полетя, но този път не уцели. Призрака не се хвърли встрани, а право към него. Магьосникът се оказа пронизан. Изгарящата болка го вцепени.
— А сега нараних и теб — прошепна Призрака, притиснал буза до неговата.
Острието бе издърпано и Тарлак рухна. Можеше само да гледа как Призрака прекосява портите, отправен към същинската си жертва. Кръвта продължаваше да се излива, обагряйки жълтата роба. Болка и изтощение обгаряха ума му. Магьосникът започна да пълзи по улицата. Но не успя да преодолее голямо разстояние.
Хаерн… По-добре го убий, иначе аз…
Мислите му се разпръснаха под полъха на несвяст.
Глава тридесета
Мъртвешката маска осъзнаваше голямата вероятност за отправяне към ранната си смърт, но не допускаше останалите от гилдията да зърнат тревога по лицето му.
— Оглеждайте се за подозрителни неща — каза той. — Не го очаквам да направи нещо глупаво, но все пак говорим за Трен Фелхорн. Онова, което е глупаво за нас, за него е поредната стъпка от план.