На пръв поглед убежището на Паяковата гилдия приличаше на обикновен дом. По-внимателното оглеждане щеше да установи подсилените прозорци, а също и факта, че всички врати, без предната, са запечатани. Двама мъже в сиви плащове изчакваха пред къщата и изтеглиха оръжия при приближаването им. Велиана ги изгледа с омраза, но не каза нищо.
— Аз съм Мъртвешката маска, предводител на Пепелявата гилдия. Дошъл съм да разговарям с Трен.
— Само ако той реши така — каза единият. Другият потропа на вратата. Отвори се малко прозорче, през което пазачът предаде съобщението. Няколко минути по-късно вратата се отвори.
— Само той — каза един от изникналите Паяци, сочейки към Мъртвешката маска.
— Всичко е наред — обърна се магьосникът към готовата да оспори Велиана. — Мога да се оправя и сам.
Той прекрачи прага.
Личеше, че някога домът е бил уютен. Понастоящем всичките му ценности бяха разпродадени. Светли петна върху стените указваха местата на липсващи картини. Разноцветният под говореше за изтръгнати килими.
Мъртвешката маска следеше завоите и вратите, за да се убеди, че при нужда може да намери обратния път. Същевременно си припомняше всичко, което знаеше за легендарния предводител на Паяците.
Най-сетне двамата с предвождащия го крадец достигнаха врата, към която гидът посочи. Магьосникът отвори сам, влезе и придърпа вратата след себе си. Така се озова лице в лице с Трен Фелхорн.
Трен изглеждаше стар. Това бе първото нещо, което направи впечатление на Мъртвешката маска. Последният знаеше, че първомайсторът на Паяците е към края на четиридесетте, но косата на въпросния бе изцяло побеляла. Кожата му също издаваше състаряване. Но очите бяха запазили настойчивия си блясък. Фелхорн се бе настанил край камина, с чаша в ръка. Дръжките на късите му мечове улавяха пламъците на огъня. Той се усмихна на посетителя си, но тази усмивка криеше нетърпеливост и презрение. Несъмнено Трен знаеше причината за идването му. И не беше доволен от нея.
— Добре дошъл — каза той. Гласът му бе дълбок и съдържаше сила, която веднага впечатли магьосника. Прииска му се самият той да разполагаше с такъв властен глас. Подобно звучене можеше да превърне във впечатляващо дори едно описание на посещение в нужника. — Чух слухове, че си заел мястото на Гарик. Макар че не е останало много за предвождане.
— Както казваме на дамите, не е важен размерът на меча, а умението, с което го размахваме.
Трен се засмя. Това беше добре. Ако Мъртвешката маска успееше да породи усещане за сродство, нещата щяха да протекат по-гладко.
— И все пак дори аз не бих нападнал копиеносец, ако съм въоръжен единствено с нож за хранене.
— Би го сторил, Трен, ако цената го оправдава. И освен това би го порязал трикратно, преди копиеносецът дори да е усетил присъствието ти.
Ласкателството не постигна очаквания резултат. Фелхорн само махна с ръка и остави чашата си.
— Да говорим по същество. Нощта напредва, а ти не си дошъл тук да се запознаваш с мен и да си бъбрим. Става дума за онзи побъркан Стражител, нали?
— Трябва да призная, че съм любопитен да чуя мнението ти за тази сделка.
— Сделка? Това не е сделка, а поробване. Кралят отрязва мъжеството ни и го продава на Трифектата. Знаеш ли как е устроен светът, Маско? Силните отнемат онова, което слабите не успяват да задържат за себе си. И така трябва да бъде. Глупавите и наивните се опитват да защитят слабите, да ги защитят със сила, която на слабите не се полага. Наивността на подобни хора е оскърбителна.
— Пак бихме изкарвали хубави пари — каза магьосникът. — И преди сме приемали рекет. Не е ли това начин слабите доброволно да предоставят онова, което силните биха могли да вземат и сами?
— Но не и в подобен мащаб — настоя Трен. — Не и от целия град. Що за лудост е довела до това? Гледах ги как кървят пред мен. Цели държави биха могли да се изхранват с богатството, което съм задигал от Трифектата. А сега те хвърлят злато към мен с надеждата да си изтъргуват безопасност и спокойствие. Поне Алиса прояви склонност да се сражава, макар че тази й склонност трая само две нощи, преди да отстъпи на обичайната страхливост. Несъмнено тази сделка на краля има нещо общо с това.
Върху масичка магьосникът забеляза бутилка и няколко чаши. Тъй като Трен не възрази при посягането му, гостът си наля чаша. Наоколо се разнесе аромат на ягоди.