— А именно?
— Северните мини на Гемкрофт. Предполагам, че става дума за Тинхам.
Хаерн се навъси. Огромни количества злато от мините на Гемкрофт, тайно доставяни на Змийската гилдия. Какво означаваше това?
— Да не би да са открили начин да ограбват керваните на Алиса? — гласно се почуди младежът.
— Доставките продължават прекалено дълго — каза Дашел. — Не познавам Алиса добре, но по репутацията й мога да предположа, че тя би задръстила северните пътища с войници още след първата кражба. Каквото и да се случва, тя няма представа за него.
Мъжът замълча и кимна към вратата.
— Вече може ли да се прибирам? Това не си струваше една мижава монета.
Хаерн извади още две златни монети, напъха ги под каишките на всяко от кучетата и се сбогува с домакина. Преди Дашел да е успял да се обърне към вратата, Хаерн вече се бе прехвърлил през оградата и се отправяше на север. Умът му не спираше да обмисля, но не успяваше да открие нищо.
Всичко това изглеждаше прекалено мащабно, далеч извън способностите на Уилям Кет, предводителя на Змиите. Сигурно беше само едно: за да узнае повече или да сложи край на ставащото, Хаерн трябваше да напусне познатите стени на града и да се отправи към северната пустош.
За момента младежът прогони тези мисли и се съсредоточи над настоящата си задача: разпространяването на лъжливи сведения. Вече бе посял съмнението, че Стражителя работи за Ястребите. Сега беше време да уведоми въпросните за доставките, които Змиите получават. Това щеше да прибави още един слой заблуда. Може би Ястребовата гилдия щеше да свърши неговата работа и да сложи край на необяснимите доставки.
Сред територията на Ястребите той си послужи с друго превъплъщение — навъсен селяндур, надяващ се да изчука някой и друг медник. Главната квартира на въпросната гилдия се помещаваше в една пивница, където Кадиш Вел несъмнено играеше на карти.
Неговият човек стоеше пред вратата. Хаерн знаеше единствено прякора му — Пестника. За да се сдобие с доверието му, на младежа се бе наложило да изтърпи някой и друг бой. Бързо бе разбрал на какво Ястребът дължи прякора си.
— Късно е за слабак като теб да се шляе наоколо — рече Пестника.
— За едно добро питие никога не е късно.
Мъжагата се подсмихна.
— Тук хубаво питие няма да откриеш. Какво си дошъл да ми кажеш?
— Видях някаква доставка през стената. Мисля, че Змиите…
Той усети атаката далеч преди Пестника. Хаерновият отскок изпревари стрелите. Мъжът простена и рухна, пронизан от два болта в корема.
Хаерн се втурна встрани, за да се отдръпне от факлите на кръчмата. На ъгъла той се сблъска с някакъв закачулен, стиснал кинжали. Младежът веднага се претърколи назад и скочи на крака, изтеглил мечове. По-дългите остриета представляваха предимство. И противникът му го знаеше. Той се хвърли, надявайки се да нанесе изненадващ удар.
Но движението му се оказа прекалено бавно. Хаерн се извъртя, при което острието на кинжала го докосна, но без да го пореже. Едновременно с това нанесе своя удар, двоен. Единият меч поряза ръката на противника, а другият блъсна кинжала. Крадецът изкрещя от болка. С едно бързо движение Хаерн издърпа мечовете си и замахна отново. Заради лошата си позиция непознатият не успя да отрази ударите.
Хаерн срита трупа му и се навъси към наметалото му. Бе очаквал, че Змиите са го последвали, решени да го елиминират заради знанието му. Но мъртвият крадец носеше сивото на Паяковата гилдия.
Той долови опъването на тетива и инстинктивно се хвърли към земята. Стрелата полетя близо до него и разкъса наметалото му, но не засегна тялото.
Нападателят се намираше на покрива и подготвяше нов изстрел. Хаерн се извъртя, за да създаде погрешно впечатление за посоката си на оттегляне, а после скочи в противоположна посока. Стрелата отново пропусна. В следващия миг младежът се бе прикрил зад първия ъгъл и проклинаше лошия си късмет. Защо Паяците бяха изникнали точно сега? По каква причина воюваха с Ястребите?
Бягството му го бе отвело обратно до пивницата. Няколко Змии бяха излезли да се сражават, но зелените им плащове бързо се покриваха с червени петна. Паяците ги превъзхождаха двукратно. Хаерн трескаво оглеждаше сражаващите се, дирейки път за бягство.