Мъртвешката маска кимна.
— Така да бъде. Дай му шанс. Гилдията ми ще приеме условията, стига Стражителя да е останал жив. Градът е жесток. Възможно е вече да е отнел живота му.
— Съмнявам се — отвърна магьосникът. Сърцето му биеше оглушително. — Предвид кой е той и кой го е оформил. На сутринта ще преброим телата и ще видим какво е останало от силните. Имам усещането, че тази нощ ще сложи край на конфликта.
— Напусни дома ми — каза Фелхорн. — И никога не споменавай за това пред друг, иначе ще те убия.
Магьосникът се поклони.
— Да бъде волята ти.
Радваше се, че маската скрива широката му усмивка. Никога през живота си не бе изпитвал облекчение като в момента, в който излезе от стаята. Необезпокояван, той пое по коридорите и напусна къщата. Жив и победил.
Глава тридесет и първа
Тъй като войниците носеха масивни нагръдници, Зенке вървеше първи. Неговите боздугани успяваха да пробият бронята, стига да бъдеха размахани достатъчно силно. Хаерн го следваше, раздвоил вниманието си към нападения в тил. В имението цареше хаос. Навсякъде търчаха слуги. Техните викове отнасяха нападението към някоя от гилдиите. И всеки път Хаерн се усмихваше в отговор. Този път не бяха дошли крадци. Този път бе изникнало нещо много по-лошо. Двамата бяха дошли да изпълнят мисията си или да умрат.
До този момент единствено войниците се бяха нагърбили с умирането.
— Къде според теб се е скрил Леон? — попита Хаерн и изтегли меча си от поредния труп.
— В леглото, увит в юргани? — предположи Зенке. — Той не е особено подвижен.
— А къде би трябвало да търсим спалнята му?
Другият сви рамене.
Виковете на прислугата следваха устрема им. Пречкащите се слуги биваха изтласквани, но повечето от тях бяха достатъчно разумни да побегнат сами.
— Определено някъде на долния етаж — каза Хаерн. В момента двамата подминаваха стълбище. — Не си го представям да се катери по стълбите всяка вечер.
Зенке веднага блъсна обратно вратата, която бе отворил. Миг по-късно в нея изкънтяха стрели.
— Приближаваме се — ухили се мъжът.
Двамата започнаха да търсят обиколен път и скоро го откриха. А не след дълго се натъкнаха и на самите войници, застанали в засада иззад преобърнати масички. Подът бе осеян с парчетата от скъпи вази. И тримата бяха облечени в кожени брони и стискаха арбалети. Зенке премаза главите на двама от тях, а Хаерн се разправи с третия.
— Очаквах, че ще се окаже по-трудно — рече Зенке. Трябваше да изкрещи, за да надвика глъчката.
— Не изкушавай съдбата.
В следващия коридор ги очакваха шестима наемници с къси мечове и кръгли дървени щитове. Зенке се засмя и оживено се хвърли насреща им. Макар и изтощен, Хаерн също се зарази от ожесточението на спътника си. Двамата се врязаха в наемниците.
Всеки ъгъл можеше да крие още войници, готови да ги убият. Всяка врата можеше да таи още стрелци, готови да ги прострелят в гърлата. Но и двамата се сражаваха безгрижно.
Щитовете се оказаха известен проблем, главно защото Хаерн не бе имал достатъчно възможност да се упражнява в подобни обстоятелства. Онези, които нощем кръстосваха улиците на Велдарен, рядко нарамваха щит.
Зенке първи удари. Веднага след това Хаерн разсече сухожилията на нечия въоръжена ръка и повали втори войник.
Преди да е успял да довърши съборения наемник, друг от бойците вече бе заел мястото му. Мечът на Стражителя се удари в полираното дърво, без дори да го нащърби. На свой ред войникът замахна към стомаха му. Лявото острие на Хаерн спря атаката.
Младежът отскочи към стената и се оттласна, за да придаде инерция на скока си. Мечът му потъна в шията на телохранителя. Вражески остриета полетяха към тялото му, но не го намериха — Хаерн се хвърли на земята и се претърколи.
Сякаш разчел мислите му, Зенке скочи пред него и започна да отразява удари с боздуганите си. Хаерн скочи на крака, при което болезнено си удари рамото в стената. Само един от войниците бе останал в обсега му. Въпросният отклони полетялото към него острие и замахна на свой ред. Късият меч се заби досами лицето на младежа. Последният можа да види отражението си в метала.
Наемникът не можа да види засипалите го удари, нито щитът можа да го предпази.
Зенке се оправи с последния. Предвид честотата, с която боздуганите се врязваха в щита на въпросния, допускането на грешка от негова страна бе само въпрос на време — и несъмнено ускорено от паника, все пак бе видял как петимата му другари рухват край него. В отговор на един припрян замах Зенке строши лакътя му. Ритник във врата запрати войника назад, към стената. Той рухна в несвяст.