Младежът се възползва от по-голямата си маневреност. Той се извиваше като змия, готова да се стрелне. Всеки удар, насочен към него, биваше отразен. Другият му меч мълниеносно политаше в отговор и разсичаше. Лицата и вратовете им бързо се покриваха с рани. В един момент двамата вкупом се хвърлиха към него, разгневени.
Хаерн обви ръка около дървената колона на едно от леглата и прелетя встрани и зад тях. В един миг ги посече в гръб, сетне се обърна към оставащите двама, които не бяха очаквали подобна атака. Третият рухна още преди да е издигнал меча си. Последният нямаше никакъв шанс в двубой с подобен противник. По време на живота си като наемник той бе убил най-много неколцина. Хаерн бе убил над двадесет души само в това имение.
Останал сам, Леон рухна на колене и започна да умолява пискливо:
— Ти си разумен човек. Сигурен съм, че ще успеем да се спазарим. Ще ти платя двойно… тройно повече от това, което си получил! И споразумението… ще го приема, разбира се, на всяка цена!
Мечовете на приближаващия се Хаерн оставаха тънка диря капеща кръв.
— Лъжеш. Вижда се в очите ти, в треперенето на устните и ръцете ти. Освен това аз съм поредното бясно куче.
Той преряза гърлото на Кънингтън и загледа как животът бавно гасне в очите на дебелия. Вратата на помещението се отвори.
— Мъртъв ли е? — долетя гласът на Зенке.
Хаерн се обърна. Искаше да се усмихне, но се чувстваше изтощен. Освен това знаеше, че напускането на имението ще се окаже по-трудно от влизането. Самият Зенке изглеждаше доволен. Но нещо не беше наред. Нещо се движеше зад него…
От гърдите на Зенке щръкна острие. Мъжът се вцепени, в първия миг скован единствено от изумление. Докато тялото му рухваше, Хаерн бе прекалено сепнат, за да реагира. На прага остана да стои Призрака, с оплискано от капчици кръв бяло лице. Усмивката му бе не по-малко широка от тази на Зенке.
— Открих те — заяви той. Гласът му прогърмя в затвореното помещение.
— Защо? — попита Хаерн. Това бе единственият въпрос, за който се сещаше. — Защо? Защо сега?
— Защото имам репутация, за която трябва да мисля, Стражителю. Бе ми платено да те убия, затова трябва да умреш. Такъв е животът.
Той повдигна мечове. Бавно, като насън, младежът стори същото. Чувстваше зараждащ се гняв, по някаква причина изолиран. Но много скоро усещането щеше да го овладее.
— Ти си чудовище.
— Чудовище? Край мен лежи само едно тяло. Около теб лежат пет трупа. Как така аз съм чудовището?
Какво можеше да отвърне на това? Че неговите убийства са били наложени от чист мотив? Че не е бил тласкан от алчност? Самият Хаерн отказваше да повярва на това. И двамата бяха убийци. Гледаха се с разбиране, до което малцина можеха да се докоснат.
— В такъв случай съм чудовището, от което този град се нуждае — каза младежът. — Но Велдарен не се нуждае от теб.
Призрака неочаквано се хвърли в атака, разчитайки да завари противника си неподготвен. Подготовката на Хаерн не би позволила подобно унижение, разбира се, макар сърцето му пак да трепна. Как този огромен мъж се движеше тъй бързо?
Нямаше къде да отстъпва, затова не го стори. Четирите остриета се врязаха едно в друго. Уморените ръце на Стражителя трепнаха от болка.
— Нуждаеш се от чудовище? — попита Призрака. Боботът на гласа му бе осезаем почти физически. Всяка своя дума той придружаваше с удар, сякаш имаше насреща си преграда, която препречваше пътя му. — Градът има нужда да си отвори очите. Страхът трябва да бъде прогонен от сърцето му. Не му е изтрябвал някакъв глупав пазител.
Бързината и силата на движенията му не оставяха на Хаерн надежда за контраатака. Той се задоволяваше единствено да избягва ударите. Няколкото пъти, през които ги отрази, сблъсъкът разтърсваше дори раменете му. Дори и напълно отпочинал би му се наложило да положи значителни усилия, за да изтръгне победа срещу Призрака. След цяла нощ неспирни битки, изцедила енергията и нервите му, той можеше да черпи сили само от едно: от рухналия край вратата Зенке.
— Не — прошепна той. Отказваше да се провали толкова близо до целта си. Нямаше да позволи убийството на Зенке да остане ненаказано. Нямаше да се превие пред гнева на очите, обградени от боя и кръв. Отказваше да умре. — Не.