Събраните закрещяха за обесването му. Натаниел потръпна от виковете им.
А лорд Гандрем се обърна към него и му направи знак да се приближи. Бавно, с оловни стъпки, момчето се подчини. На лицето на Орик бе нахлузена черна качулка, а ръцете му бяха вързани зад гърба, но въпреки това той пак се струваше опасен на Натаниел.
— Той е вързан и със запушена уста — каза Джон, забелязал колебанието му. — А дори и да не беше, пак не бива да показваш страх. Хората те гледат. Повече от всичко те искат да виждат решителност у онези, които ги управляват.
Натаниел кимна.
— Да, сър.
Възрастният човек го отведе до лост, който задействаше механизма на дървената платформа. Лостът бе висок почти колкото Натаниел и момчето се притесни, че няма да успее да го помръдне.
Един от войниците му показа в коя посока трябва да бутне. Натаниел се хвърли с цялата си тежест върху лоста. Ръчката трепна и се раздвижи по-лесно от очакваното. Откъм тълпата долетя възклик. Преди детето да е успяло да се извърне, лорд Гандрем го хвана за рамото и го принуди да гледа. Орик полетя надолу и въжето се опъна. Той остана да виси, но краката му продължаваха да се мятат. Изпод качулката долетя задавен стон, почти заглушен от разнасящите си ликувания.
— Вратът на негодника не се строши — отбеляза един от рицарите.
— Джон искаше смъртта да послужи за пример — каза другарят му.
Натаниел чу думите, но бе прекалено вцепенен, за да им обърне внимание. Вместо това той гледаше как Орик се дави и мята. Ръката на лорд Гандрем продължаваше да стиска рамото му с удивителна за един старец сила.
— Винаги помни това — каза възрастният благородник. — Това е съдбата, очакваща онези, които се изправят на пътя ти. Ако не им я въздадеш, превръщаш се в същия страхливец като тях. Вслушай се в рева на тълпата. Хората копнеят за кръв. Всеки обесен е човек, който е по-лош от тях. Когато отрежем въжето, те ще се струпат да заплюят трупа му, обединени от омразата си срещу нещо чуждо за тях. Никога не им отнемай възможността да се насладят на подобни гледки. Ние сме техни господари, техни богове. Докато се държиш подобаващо, те ще те следват.
Натаниел преглътна мъчително.
— Това справедливо ли е? — попита той.
— Важното е ти да вярваш, че е справедливо. Вярваш ли?
Момчето отвори уста, за да отговори утвърдително, но вместо това повърна. Стомахът му се бе сгърчвал едновременно с предсмъртните конвулсии на Орик.
Епилог
Хаерн откри Мъртвешката маска и гилдията му в обичайното им убежище. Крадците го приветстваха като стар приятел.
— Ето я и живата легенда — каза маскираният и се засмя.
— Джерънд ми каза за съгласието на Паяковата гилдия — каза посетителят, преминал направо на въпроса. — Що се отнася до Кънингтън, някой си Потс е поел контрол, докато роднините са заети да се тровят едни други. Не бих се изненадал, ако им потрябва поне година, за да определят наследника. Както и да е. Въпросният Потс е съветникът на Кънингтън и се съгласи на условията ни. Само две гилдии отказаха, но и двете понастоящем са без предводителство.
— Вече започнахме да завземаме от територията им — заяви Велиана. — Паяците и Вълците също се присъединиха към начинанието. Новите първомайстори несъмнено ще дадат съгласие, само и само да запазят няколко улички.
— В такъв случай сме готови — каза Хаерн и погледна към магьосника. — Джерънд ще изготви условията, според които на петте гилдии ще бъде заплатено по равно. Предполагам, че в този случай малобройността на вашата гилдия е плюс.
— И аз самият се бях сетил за този момент — ухили се Мъртвешката маска. — Очакват ни няколко напрегнати дни. Всички ще изпробват какво може да им се размине, доколко си в състояние да удържаш всичко под контрол. По принцип не бих се усъмнил в способността ти, но точно сега приличаш на животно, премазано от цял керван.
— Не се притеснявай за мен — отвърна Хаерн. — И не забравяй, че ще наблюдавам и вас не по-малко зорко.
Магьосникът прихна.
— Ние с теб не сме съюзници, Стражителю. Не съм и възнамерявал да бъдем. Добре дошъл си да наблюдаваш. Няма да откриеш причина да замахнеш насреща ми. Тревожи се за онези, които застрашават споразумението. Ние само ще извличаме облаги. До момента аз постигнах всичко, което желаех, макар и в малко по-объркана от очакваното последователност. Някогашните ми колеги смятаха, че хаосът във Велдарен никога не би могъл да бъде прекратен и не би могъл да ни носи приходи. Смея да кажа, че разобличих грешката им. А със сигурност ще го кажа, когато златото на Трифектата потече към мен, без да се налага да си помръдна пръста.