— Ти умря напразно.
Думите на непознатия долетяха сред разливаща се вълна мрак и бавно заглъхнаха с разпростирането им.
— Напразно…
Велиана крачеше начело на хората си. Макар кинжалите й да се намираха в ножниците, ръцете й неизменно оставаха близо до дръжките. Нещо в тази среща я тревожеше. Може би огромната сума, на която предстоеше да смени притежателя си.
От смъртта на Джеймс Берен нещата за Пепелявата гилдия не вървяха добре. Джеймс бе представлявал нещо много повече от водач — той бе символизирал стабилност сред времена на хаос и кръв. И бе умрял, опълчвайки се на Трен Фелхорн. В един по-благороден свят това би означавало нещо, но в техния то едва не бе причинило пълното унищожаване на гилдията.
— Бързо — прошепна тя. Намираха се на самата граница на печално малката си територия. Една засада бе последното нещо, от което се нуждаеха сега. Дори и да успееха да оттласнат евентуалните нападатели, забавянето щеше да се окаже достатъчно, за да развали сделката. Имаха уговорена среща със заможен и ексцентричен търговец от Ейнджълпорт. Той надали би останал да ги чака повече от няколко минути, преди да се паникьоса и побегне с все стоката си.
Ако хората, които Велиана бе изпратила предварително, му позволяха.
Уличките, през които напредваха крадците, бяха стеснени от разположените сергии. В тази част на града се намираха множество работилници за обработка на метал и кожи. Многобройните пещи бяха покрили улицата с тънък, но неизменен слой пепел.
Почти бяха стигнали. На един кръстопът с главната улица Велиана спря, за да се огледа за патрули. Такива нямаше. Небето бе безоблачно, по-ясно видимо заради студа, който рендосваше кожата й.
Велиана мразеше зимата. Този сезон я караше да бърза, караше я да отделя четири секунди за оглеждане, което би трябвало да продължи пет. Бе уверена, че денят на погребението й също ще се окаже зимен. Ако изобщо си направеха труда да я погребат.
— Пристигнахме — каза тя. Няколко бързи напътствия изпратиха двама от Пепелявите да заобиколят. Оставащите шестима последваха Велиана през главния вход. Тя изпрати един от тях, Приор, да влезе пръв — в случай че това се окаже капан. Задавеното му възклицание я накара да помисли, че действително се е оказало така. Жената веднага изтегли кинжалите си. Но вместо това крадецът я повика.
Велиана влезе на свой ред и се огледа.
Само един мъж ги чакаше. Той бе приседнал върху голям сандък, изглежда уговорената билка.
Непознатият се бе привел силно напред. Червената му роба бе покрита с пепел и кръв. Кожата му бе тъмна, макар и не колкото косата. Рамото му кървеше слабо. В едната си ръка държеше кинжал, а в другата стискаше парче сив плат. В нозете му бе захвърлен окървавен арбалетен болт.
В очите му, насочили се към тях, Велиана видя съчетание на ярост и безнадеждност, която я ужаси. Той бе красив, но не я привличаше. Не и след този поглед.
Около него лежаха овъглени тела.
— Какво става тук? — попита тя, удивена от гледката.
— Бяхте предадени — отвърна непознатият. — Един от вашата гилдия помогна за избиването на другарите си, за да могат останалите да подготвят засада.
— Кой? — каза Велиана.
Мъжът бавно поклати глава.
— Първо ще говоря аз. Ти ще зададеш въпросите си после. Искам да ме слушаш с наострени уши и отворен ум. Не зная кой е подготвил предателството, но той лежи сред мъртъвците в краката ми. Всички те са пепел, подходящ край за гилдията ви.
— Сега си помисли над видяното. Справих се с това, което седмина от вашите другари не успяха. Те умряха, предадени. Аз дойдох и убих предателите. Аз съм сам, жено. Запитай се каква полза бих могъл да донеса. Не мислиш ли, че струвам повече от седмина?
— Той лъже — каза Приор. — Сам е избил и нашите, и Ястребите!
Мъжът поклати глава, а раменете му се отпуснаха още повече.
Велиана изкрещя на Приор да спре, но викът й отекна със закъснение. Пепелявият хвърли кинжал към непознатия. Последният избегна полетялото оръжие, като леко наклони глава встрани. В същия момент той хвърли собствения си кинжал. Острието прониза дроба на Приор. Останалите Пепеляви се приготвиха да се нахвърлят върху мъжа, но предводителката им ги спря.