— Няма ли някакви други убежища? — попита тя.
— Не зная.
— Приятели, които биха могли да ни укрият?
— Приятелите са опасни.
Кайла подбели очи:
— Теб изобщо бива ли те за нещо?
Хаерн неочаквано се изчерви.
— Още не. Но някой ден ще убивам не по-зле от теб, госпожице.
Тя се засмя, макар че точно в този момент двама войници изникнаха пред тях. Искаше й се да не бе убивала по-рано, така би могла да им предаде Хаерн и да спаси живота си. Но сега й оставаше една-единствена реакция. Кайла извади поредните кинжали. Момчето трябваше да я пусне, за да не затруднява движенията й.
— Оглеждай се за подходящо скривалище — каза тя.
Други двама войници бяха изникнали зад тях и им крещяха да спрат. Хаерн изтръгна кинжал от колана й и целуна острието му.
— Как се казваш? — попита юношата.
— Кайла.
— Ако бъдем разделени, ще те намеря. Докато съм жив, ще се погрижа баща ми да те възнагради подобаващо.
Опрели гърбове, двамата се изправиха срещу приближаващите се войници. В началото изглеждаше, че стражниците възнамеряват да изчакат още неколцина от другарите си, но когато Кайла запрати няколко ками във въздуха, една от които рани стражник над коляното, войниците решиха, че сблъсъкът с жена без броня и дребно момче е за препоръчване пред обстрела. Крадлата изпитваше известно притеснение, знаейки, че Хаерн ще се изправи срещу двама, но още помнеше как се бе сражавал срещу нея в светилището. Може би щеше да оцелее достатъчно дълго, за да успее тя да се справи със своите противници и да му се притече на помощ…
Първият войник замахна с меча си към гърдите й. Тя спря удара с кинжала в лявата си ръка, ловко пристъпи напред и разсече лицето му с десницата си. По ръката й бликна кръв. Войникът изрева, когато острието разряза долния му клепач. Другарят му се намеси, отблъсквайки Кайла назад. С това предотврати завършващия й удар. Раненият притисна окото си с длан и й хвърли смразяващ поглед. Спътникът му атакува отново. Движението му бе изпълнено зле и показваше липсата на опит. Жената с лекота отблъсна въоръжената му ръка, срязвайки китката, а после хвърли кинжала си.
Нейните хвърляния бяха безпогрешни дори от върха на покрив. Нямаше как да пропусне от две крачки. Острието потъна точно под брадичката му. Хъхрейки нечленоразделно, стражникът се свлече на земята.
Зад себе си тя чу викове, последвани от болезнен крясък. Осъзнаваща, че времето й изтича, Кайла се съсредоточи върху оставащия си противник. Той успя да отрази първите няколко намушквания, само че бе замаян от изгубената кръв, а и продължаваше да притиска свободната си ръка към лицето си. Жената се възползва от това, задържайки се откъм сляпата му страна.
Очакваният прибързан удар не закъсня. Тя заби кинжалите си в стомаха и шията му, с което и тази битка приключи.
Уверена, че при обръщането си ще види трупа на момчето, Кайла се извъртя назад, стиснала ножове за нова атака.
Хаерн танцуваше между двамата войници, размахващ оръжието си с непроследима бързина. И двамата му противници кървяха. Ръката на единия бе разсечена особено дълбоко. Пред очите й момчето избегна страничен замах, извъртя се и скочи право към нанасяния насреща му удар. Мечът прониза въздуха на косъм от лицето му, без да го впечатли. Кинжалът му се вряза в пролуката под нагръдника. Върху студената улична настилка рукнаха вътрешности.
Дори и след жестокото убийство момчето не се забави. Ударът на втория войник, предназначен да разсече гръбнака му, прободе единствено въздух и изкънтя върху калдъръма. Хаерн разсече китката му, отскочи настрани и назад, прониза го между ребрата и отново отскочи. Войникът се извъртя тромаво, вече закъснял. Кинжалът потъна в още две пролуки в бронята. Накрая, подсечен, стражникът безсилно рухна на земята.
Кайла удивено поклати глава. Някога щял да се научи да убива по-добре от нея? Та той вече умееше.
Хаерн прибра кинжала и се приближи до нея.
— Ти куцаш — каза тя. И осъзна, че по време на битката не бе забелязала нищо подобно.
— Нараних се по-зле — рече момчето, хващайки я под ръка. — Но съм се научил да не обръщам внимание на подобни неща. По-добре е да живееш сред болка, отколкото да умреш в съвършено здраве.
Хаерн изрече тези думи на един дъх, като добре научен урок. Тихите стенания, които всяка негова крачка пораждаше, изглеждаха като подигравка към казаното.