Тя разкопча колана си, преброи до три и се затича към ръба, за да скочи. Когато оградата изникна пред нея, Кайла преметна примката около един от металните шипове и стисна зъби, за да не изреве от болка, когато тялото й се блъсна в решетките. Жената започна да пада, но тогава коланът се опъна. Тя се оттласна с крака и също се превъртя над оградата. За момент дъхът й секна, когато върховете на оградата се преобърнаха пред очите й. Ако не успееше, трупът й щеше да остане нанизан с краката нагоре. Кайла побърза да затвори очи, за да прогони образа.
В следващия миг тя вече се намираше отвъд и краката й отново докоснаха благословената твърд. Кайла се претърколи напред и се впусна към най-близкото дърво. В сравнение със стената на къщата, изкачването по него не представляваше никаква трудност. Хаерн вече я чакаше сред листата.
— Пази тишина — прошепна той. По лицето му отново се стичаха сълзи, но в гласа му отсъстваха ридания. Тънката му ръка посочи към улицата, видима сред листата. Бяха дотичали войници, които с факли в ръка оглеждаха мястото. Но нито веднъж не погледнаха към двора отвъд оградата.
— Собствеността на Лори Кинън съвсем спокойно би могла да бъде приравнена към чужда земя — прошепна Кайла. — Никой стражник не би се осмелил да досажда посред нощ на лорд от Трифектата, не и заради хлапе като теб. Това беше хитър ход. Освен това трябва да призная, че имаш лъвска смелост, за да скочиш по такъв начин. Ако коляното ти не беше издържало…
— Но то издържа. Заболя ме само при приземяването.
Тя издърпа крачола му, за да погледне. Коляното му вече бе посиняло, а в самата среда капачката кафенееше грозно. Внимателният й допир можа да усети, че то се е подуло лошо.
— Трябва да му привържеш лед — прошепна Кайла. — И да не го напрягаш.
Хаерн кимна:
— Колко дълго ще може да останем тук?
Кайла сви рамене.
— И така насилваме късмета си, но ако се държим далеч от имението, не би трябвало да възникнат проблеми. Доколкото съм чувала, всички капани се намират в самата постройка.
Момчето отпусна глава върху един клон и затвори очи.
— Не ме оставяй да падна, моля те.
— Поспи — отвърна Кайла, прикачваща колана си отново. — Аз ще бдя.
Глава трета
Босите нозе на Мейнард Гемкрофт безшумно стъпваха върху дебелия килим. Той внимаваше да крачи встрани от прозорците — макар да бе платил богато за специално удебелени стъкла, не им се доверяваше. Някой по-тежък камък, последван от стрела, щяха да се окажат достатъчни, за да го проснат върху синята тъкан и да я напоят с плътта му.
Гемкрофт бе висок и жилав мъж, привикнал да живее сред постоянната защита на повече от сто телохранители. От това имение — по-скоро крепост — той управляваше империята си, заръчваше наемници, изготвяше стражеви маршрути и сключваше десетки сделки всеки ден. Само кралят можеше да се похвали с подобна защита.
А само преди два дни Мейнард едва не бе умрял.
В стаята прекрачи войник. Той имаше криви зъби, които отвращаваха Мейнард. Над ризницата на телохранителя бе привързан черен шарф, указващ службата му към рода Гемкрофт.
— Дъщеря ви иска да ви види.
— Да влезе. — Мейнард пристегна робата си и прокара ръце през косата си. Винаги бе придавал особено значение на външността си, но в последно време намираше все по-малко моменти, които да й отделя. Струваше му се, че през нощта се буди от звуците на тревога и виковете на заловени нашественици. Утрото неизменно донасяше някой мъртъв пазач. Постоянното попълване на редиците им се бе превърнало в кошмар за него.
Войникът излезе, предоставяйки мястото си на обявената.
— Алиса — каза Мейнард и пристъпи към нея с разперени обятия. — Връщаш се по-рано от очакваното. Нима северните мъже се оказаха прекалено отегчителни за теб?
Тя бе ниска дори за жена, но имаше изящно и оформено тяло. До този момент баща й не бе виждал мъж, който да надвие неговата Алиса, когато става дума за прояви на ловкост. Освен това му беше известно, че тя би могла и да надпие мнозина. В това отношение се бе метнала на майка си, дива жена, която за съжаление му бе изневерила. Нежните мъчители на Леон Кънингтън никога не се бяха докосвали до толкова прекрасна дама.
Алиса намести косата си, в която бяха вплетени панделки. Пръстите й преместиха един червен кичур зад ухото. В зелените й очи блестеше леко веселие.
— Отегчителни е прекалено меко казано — каза тя с леко дрезгав глас. — Тамошните жени се преструват, че никога не са чували за фалоси, а мъжете им угаждат, като ги държат скрити.