— Ще ти помогна да слезеш — каза тя. — Внимавай да не увредиш коляното си. Не би имало смисъл от отворена врата, през която не можеш да прекрачиш.
Кайла му помогна да се спусне до тревата. Накуцващ като старец, Хаерн се приближи до залостената двер. Жената остана скрита в дървото. Бе достатъчно близо, за да попречи на евентуални забелязали го пазачи. А и така съществуваше шанс да остане незабелязана и да ги нападне изневиделица.
Момчето достигна портата, отпусна се върху здравото си коляно, обгърна катинара с шепи и огледа ключалката му. След миг то се обърна към дъба и повдигна два пръста.
Две минути, помисли си Кайла. Боговете са благосклонни към нас.
Тя започна да отброява мислено. На седемнадесет чу вик. На двадесет и девет видя неколцина мъже да изникват край имението. Всички те носеха лъскави ризници и размахваха закривени мечове.
Кайла мрачно погледна към колана си. Пазачите бяха петима, а на нея й оставаха само три кинжала. Нямаше да успее да намали бройката им преждевременно. Освен това тя бе сигурна, че този път ще има насреща си опитни убийци.
Лошо, помисли си тя. И промърмори гневно.
Хаерн може и да бе забелязал появата им, но продължаваше да работи, изцяло съсредоточен над ключалката. Стиснала един от ножовете си, жената безшумно се спусна на тревата. Ако имаше късмет с хвърлянето, щеше да сведе противниците си до четирима. С бързината си можеше да ослепи още един, преди войниците дори да са осъзнали, че тя е тук. А после щеше да ги забави достатъчно дълго, за да може момчето да довърши работата си. Щеше ли то да успее да избяга с болното си коляно?
— Трябваше просто да те оставя да бягаш — прошепна Кайла и спринтира. — Лесните пари никога не се оказват лесни.
През цялото време тя не бе прекратявала броенето.
… тридесет и седем, тридесет и осем, тридесет и девет…
Жената реши да не хвърля кинжала. Едно неуспешно хвърляне би издало присъствието й и би отнело единственото й предимство. Сред оглушителното бучене на сърцето си тя се отправи към тях. Ако бе разчела траекторията си правилно, щеше да ги достигне само на четири крачки от Хаерн.
… четиридесет, четиридесет и едно, четиридесет и две…
Войникът, който тъкмо се обръщаше в нейна посока, привлечен от шума на стъпките й, бе посечен през очите. Втори изрева и отскочи назад, посечен под ръката. По-добре от очакваното, реши Кайла и опита да измени посоката си. Ръка се вкопчи в късата й черна коса. Сега беше неин ред да изпищи. Инерцията й бе прекалено голяма. В шепата на войника остана единствено кичур коса.
… петдесет и пет, петдесет и шест, петдесет и седем…
Ослепеният със залитане се отправи обратно към имението, като не спираше да крещи. Двама от войниците се втурнаха след Кайла. Мечовете им разсякоха въздуха пред гърдите и кръста й. Прободеният от нея бе рухнал на земята и стенеше. Последният се отправяше към Хаерн.
Стражникът не трябваше да го достига. Жената хвърли кинжал между двамата. Въртейки се, оръжието полетя. Когато се забоде в тила на пазача, Кайла извика възторжено. Онзи се свлече на земята.
… шестдесет и две, шестдесет и три, шестдесет и четири…
Сега тя можеше изцяло да се съсредоточи върху оставащите двама и премина в защита. Кинжалите й изглеждаха жалки пред огромните мечове, но пазачите бяха видели умението, с което тя запраща ножовете си — този страх се оказа достатъчен, за да й помогне. Докато умело отскачаше от ударите им, Кайла рязко раздвижваше ръка в привидно мятане. Неизменно някой от наемниците се отдръпваше, за да се предпази. Но тя осъзнаваше, че тази й стратегия няма да остане успешна още дълго.
… седемдесет, седемдесет и едно…
Откъм къщата долетяха още викове. Първите петима бяха изпратени набързо, за да се погрижат за хлапе, разбиващо ключалката. Но след като бяха видели другарите си да умират, поне двадесет войници изскочиха от къщата. Оборудването им бе впечатляващо.
От отчаяние Кайла се изсмя с глас.
— Мамка му. Седемдесет и седем, седемдесет и осем, седемдесет и девет, осемдесет…
Противниците й отстъпиха назад, знаейки, че и числеността, и времето са на тяхна страна. Освен това бяха застанали между нея и Хаерн. Страх стегна гърлото й. Какво я беше прихванало, да придружава сина на един от гилдийните първомайстори в имението на Кинън? Със същия успех можеше да се изхрачи в лицето на Смъртта. Двамата щяха да бъдат измъчвани, убити, разчленени и изпратени като подарък на подземния свят. След пет години Трифектата отчаяно се нуждаеше от всяка една победа.