… осемдесет и пет, осемдесет и шест…
Тя чу Хаерн да изкрещява името й. Забелязали втрещения й поглед, войниците за момент се извърнаха. Момчето стоеше пред вратата, стиснало катинара в ръка. Насреща му тичаха пазачи, готови да го посекат, а юношата с усмивка замери противниците на Кайла с катинара. Междувременно тя бе хвърлила кинжалите си.
Жената не изчака да види колко зле ги е наранила. Тя се засили, претърколи се между двамата и скочи на крака. Хаерн бе отворил портата за нея. Докато минаваше край него, Кайла го сграбчи за ръката. Юношата извика от болка, но се постара да тича колкото се може по-бързо.
Което се оказа недостатъчно. Пазачите вече се изливаха на улицата. Приближаваха се прекалено бързо.
За момент Кайла възнамеряваше да хвърли момчето към тях и да побегне. Още в следващия миг прогони тази мисъл. Бяха успели да постигнат толкова много. Би било изключително жалко да побегне точно в този момент. Пък и тя можеше да посочи поне три случая, в които бе смятала, че са обречени, а се бе оказвало, че е грешала. Защо не още веднъж?
Тя се бе надявала, че сред тълпата ще намерят укритие, но всички бързаха да се отдръпнат от пътя им — не искаха да се замесват. Изругавайки, Кайла се извъртя, за да се изправи срещу войниците. Бе решена да умре в битка, а не в килиите за мъчения на Лори Кинън.
Малък болт щръкна от гърлото на най-близкия пазач. Още неколцина от другарите му рухнаха, повалени по сходни причини. Кайла се хвърли на земята и притисна Хаерн към себе си. Втори залп се вряза в пазачите. Минувачите се пръснаха с викове, включително и онези от тях, които искаха да наблюдават зрелището. Един заблуден изстрел бе достатъчен, за да превърне зяпача в мъртъв участник.
Окъсани зелени наметала заобиколиха Кайла и Хаерн. Повечето от носителите им бяха въоръжени с арбалети. Имаше и такива, които стискаха дълги кортици. Те се хилеха към войниците и ги подканваха да се приближат. Пазачите нерешително спряха. Трети залп полетя към слабите места на броните им. Това реши нещата. Най-високият в йерархията на оцелелите повдигна ръка и изкрещя нещо. По негова команда войниците се обърнаха и се затичаха обратно към имението.
— Изправи се, момиче — каза един от зелените плащове.
Кайла повдигна очи и видя брадата усмивка. Над нея блестяха зелени очи. Върху бузите си негодникът бе татуирал две змии: една червена и една изумрудена. Когато тя се опита да издърпа Хаерн, онези с кортиците сгъстиха кръга около двамата.
— Нямаме нищо общо със Змиите — обърна се тя към мъжа, стараейки се да вложи твърдост в гласа си. Този глас Кайла използваше, когато някой се опиташе да й плати по-малко за сносна информация или, още по-лошо, изобщо отказваше да плати.
— Гилдията на Змиите сама избира с кого да има общо. Сега си размърдай задника. Трябва да вървим.
Змиите бяха осмина. Онези с арбалетите вече презареждаха оръжията си и се оглеждаха. Улицата бавно се връщаше към обичайната си приглушена гълчава.
Кайла възнамеряваше да се осведоми за мястото, към което ще вървят, но брадатият я удари. Груби ръце сграбчиха китките й. Горните крайници на Хаерн също се оказаха обездвижени.
— Дано той да си струва — каза една Змия.
— Хлапак, когото и кралят, и Лори Кинън търсят? — отвърна брадатият. — Струва си. — Той се обърна към пленниците. — Дръжте си устите затворени и краката в движение, за да не усетите змийската отрова.
Кайла не бе в състояние да спори. Зелените плащове обградиха новите си придобивки и ги поведоха. Избраният от тях маршрут бе криволичещ, но посоката си оставаше запад. Когато осъзна това, жената се оживи и започна да се вглежда в лицата, които преминаваха край тях. Може би някое от тези неясни лица щеше да се окаже нужният им съгледвач…
Брадатият рязко зави наляво, между две сергии с ябълки и круши. Арбалетчиците приготвиха оръжията си и започнаха да се оглеждат още по-внимателно. Кайла се оказа побутвана по-рязко. Онзи, който държеше ръцете на Хаерн, му помагаше заради накуцването. Изглежда преминаваха през вражеска територия — чия, Кайла не можеше да определи, защото не принадлежеше към нито една от гилдиите. Тя предпочиташе да продава информация и да избегне смъртната присъда, която асоциирането почти неизменно гарантираше. Никой интелигентен човек не можеше да каже, че Трифектата печели, само че тримата й предводители бяха елиминирали голяма част от подземния свят на Велдарен. Крадците попълваха редиците си чрез обещания за богатство и убийства, а благородниците плащаха веднага. И самата Кайла не би се поколебала нито за миг, ако й се наложеше да избира между двата типа възнаграждение.