— Какво ще стане, когато търговецът се завърне?
— Той няма да се върне преди войната ни да е свършила. А тогава къщата вече няма да ни трябва.
Кайла прецени, че това изглежда разумно. И все пак в главата й остана смътна тревога. Щеше да стане интересно, ако собственикът изникнеше на вратата заедно със слугите си и войници.
Но ако се стигнеше до подобен сблъсък, тя се съмняваше, че Трен ще да бъде този, комуто щеше да се наложи да си търси нов дом.
— Почакай — каза тя, виждайки, че момчето се обръща да си иде. И приседна върху огромното си легло. — Как да те наричам? Арон?
Той сведе поглед, а тилът му видимо почервеня.
— Мисля, че така трябва. Но…
— Но? — подкани го Кайла.
— Харесва ми да не съм себе си — продължи момчето, пак без да я поглежда. Пръстите му бяха започнали да чоплят рамката на вратата. — Харесваше ми, когато не знаеше кой съм. Това ми позволяваше да бъда когото си поискам. Така че ако искаш, може да ме наричаш Хаерн. Само… само недей пред баща ми. Не мисля, че той би харесал това.
След това той изчезна.
Кайла поклати глава. Отговорът му само бе повишил объркването й.
— Кайла?
Тя се откъсна от мислите си и погледна към вратата. На прага стоеше един от младите Паяци.
— Трен иска да те види — отвърна той в отговор на въпросителния й поглед.
Кайла въздъхна и го отпрати с жест. Най-сетне щеше да узнае какво точно иска той от нея. Побъркваше се да седи в неизвестност. И без нищо за правене.
По пътя тя отново получи възможност да разгледа картини, изобразяващи далечните Омн, Кер и Мордан. И да се замисли над ситуацията си. До този момент бе отбягвала гилдиите, разчитайки на информацията и връзките си, за да остава в безопасност. А сега се бе съюзила с най-опасния човек във Велдарен. И за какво? Заради някакво мъгляво обещание за богатство? Същото обещание, заради преследването на което тя се бе присмивала на стотиците други?
Не, не беше заради парите. Беше я привлякла властта. Трен Фелхорн й бе предложил място до себе си: най-голямата награда, която той можеше да даде. Щом целият град започваше да трепери, когато чуеше името му, дали същото един ден нямаше да важи и за Кайла? Глупави фантазии, навярно, но тя не можеше да се отърси от тях. Тази идея се бе вкопчила като пиявица в сърцето й и изсмукваше мъдростта й. Тя смътно се надяваше глупостта й да не я доведе до някакво наказание.
Коридорът с картини отвеждаше до стаята на Трен. Кайла почука двукратно и търпеливо зачака. Миг по-късно вратата се открехна и покрита с ризница ръка й направи знак да влезе.
От двете страни на входа стояха двама пазачи с изтеглени оръжия. Стаята бе огромна, издържана в тоновете на червено кадифе и жълта коприна. Виждаше се, че огромното легло, чиято табла се извиваше в чифт криле, някога бе заемало централно място, но новият собственик на къщата го бе сместил в ъгъла. Заменяше го непокрита маса, обградена с осем стола. Тези мебели рязко контрастираха със заобикалящата ги пищност.
Трен се бе настанил с лице към вратата. От двете му страни седяха двама мъже, и двамата непознати за нея.
— Кайла, бих искал да ти представя двама от най-доверените си приятели — каза Трен, след като й направи знак да се приближи. Мъжът от лявата му страна се изправи и протегна ръка. Жената я прие, а той целуна китката й.
— Казвам се Зенке — представи се мъжът. — За мен е чест да споделям присъствието на подобна красота.
Самият той също бе красив — това личеше дори и под многобройните белези, покриващи врата и лицето му.
— Накратко, Зенке е моя дясна ръка — каза Трен. — Той се грижи заповедите ми да бъдат изпълнявани без досадни отклонения и разтакавания.
Докато Зенке сядаше, другият мъж се надигна. Той имаше тъмна кожа и още по-тъмни очи. Устните му бяха тънки, а дрехите му изглеждаха поне с двадесет години изоставащи от сегашната мода. Огромното му туловище неочаквано накара масата да изглежда особено малка.
— Аз съм Уил — каза той. Не понечи да протегне ръка.
— Уил не се доверява на никого — обясни Фелхорн, докато едрият отново се настаняваше. — Възможно е отчасти вината за това да е моя. Той е с мен още от самото начало. Всеки изменник знае, че ако постъпи некоректно с мен, ще бъде посетен от Уил.