— Предайте се — кресна един от войниците.
— Къде е входът? — попита жената.
— След мен — каза по-дребният мъж. — Докато те не знаят, ще имаме предимство…
Тримата се затичаха по коридора и поеха надясно. Робърт беше объркан, защото те се отправяха към стената.
Сенките тук бяха особено мрачни. Стройният мъж скочи към стената, но не с намерението да изпълнява акробатични номера, както в първия миг бе помислил Робърт. Тялото му потъна в каменните блокове и изчезна. Жената премина втора. Слаба надежда се осмели да припламне в гърдите на наставника.
Войниците зад тях започнаха да крещят, а Робърт и неговият гигант на свой ред прескочиха сенките. Свеж и хладен въздух облъхна кожата на стареца и го накара да трепне от удоволствие.
— Тъй — рече по-дребният мъж и двукратно плесна с ръце към стената на затвора. Нещо черно и воднисто се стече към земята, за да образува отвратително на вид петно.
— Да го водим вкъщи — заяви жената. Робърт се опита да й се усмихне, но не успя. Бе отвикнал да диша чист въздух.
Докато се поклащаше върху рамото на гиганта, той се унесе и заспа.
Когато се приближиха към пазачите, Нава разгърна плаща си и се изправи в цял ръст.
Тъмните одеяния и белият плат през лицето й не оставяха никакво съмнение за същината й.
— Не сме видели нищо — заяви един от пазачите. Това му бе заръчано да каже, когато някоя от безликите мине край градските стени.
Алиса я последва, все още стиснала ръката й. Нямаше представа защо напускат града, а безликата не бе обяснила. Двете бяха изчакали един ден в някаква долнопробна странноприемница, в която Нава се бе промъкнала през прозореца (оставяйки спътничката си да наема стая и да се разплаща). А по здрачаване безликата й бе казала, че тук вече не е безопасно и отново я бе повела сред улиците. Това бе объркало Алиса. Несъмнено във Велдарен трябваше да има места, където дори баща й не би могъл да я открие.
Но защо да се крие тук? Тази мисъл я зашлеви болезнено. Със сигурност баща й се бе отрекъл от нея, което обезсмисляше претенциите й за наследяване. Имаше възможност да потърси закрилата на някое от семействата, приютявали я през последните години. Джон Гандрем със сигурност щеше да я приветства. Но имаше вероятност да я издаде на Мейнард. Разбира се, винаги можеше да потърси помощта на семейство Кул…
Двете напуснаха града през западната порта. Многобройните кервани, преминаващи ежедневно по този път, бяха прокарали дълбоки коловози. От двете страни на пътя растеше трева, която стигаше до коленете на Алиса. Именно сред тази трева я поведе Нава. Лишена от избор, младата жена бе принудена да я последва.
Те се отправиха на север, заобикаляйки част от градските стени. Явно се отправяха към Кралския лес. Близо до гората тревата ставаше все по-ниска, а когато около двете започнаха да изникват стволове, тя отстъпи пред шума.
— Какво правим тук? — попита Алиса и разтърка рамото си със свободната ръка. Тръпките не бяха породени от страх: в продължение на много вечери бе слушала слугините си да разказват страховити истории за Кралската гора. Въпросните истории населяваха леса с призраците на неверни жени и покварили се рицари, а също и цели пълчища крадци и убийци. Разбира се, главната цел на тези истории бе да държат децата встрани от леса, защото бракониерството биваше наказвано със смърт. Но дори и това знание не можеше изцяло да отстрани неприятното усещане.
— Не задавай въпроси, чийто отговор ти е известен — каза Нава. — Защо според теб влизаме в гората?
Те щяха да я убият, осъзна Алиса. Щяха да й прережат гърлото и да скрият тялото, а когато Йорен попиташе за станалото, щяха да му кажат, че са я открили мъртва на пода на килията, сред засъхнала кръв и плъхове, гризящи вътрешностите й…
Тя изчака Нава отново да дръпне китката й, залитна напред и неочаквано дръпна цялата си ръка. Рязкото движение изненада безликата. Тънката ръка на Алиса се оказа свободна. Девойката се стрелна в противоположната посока, надявайки се да не се е заблудила при извъртането си. Клони непрекъснато я удряха по лицето, а храстите коварно се притаяваха до последния момент, преди да скочат и да одерат глезените й. Облеклото й не бе подходяща защита срещу клонестите пръсти на леса.