Не чу вик след себе си, но бе сигурна, че жената ще я последва. Можеше да си представи как Нава тича подире й с назъбен кинжал в едната ръка, а с другата посяга да улови косата й или роклята. Достатъчно бе едно подръпване — само едно — и Алиса щеше да рухне на земята.
Сърцето й припламна радостно, когато зърна края на гората. Тук дърветата растяха по-нарядко и беше по-лесно да се тича. В един момент Алиса се осмели да погледне назад. Безликата жена я нямаше. Но когато отново обърна глава напред, някакъв мъж стоеше точно пред нея.
Алиса извика, но нямаше време да отскочи. Силни ръце сграбчиха нейните. Краката й се подкосиха при мисълта какво щеше да последва.
— Алиса? — възкликна мъжът. Тя спря да се мята и отвори очи (дори не бе осъзнавала, че ги е стиснала). Тя се намираше в ръцете на Йорен Кул, чието лице бе прясно одраскано.
Младата жена потръпна отново, този път от облекчение. Тя рязко обви ръце около шията му и започна да ридае, притиснала глава към гърдите му. И през цялото време не спираше да мълви неразбираемо за крадци, призраци и безлики.
— Тя ще ме убие — извика Алиса, след като успя да успокои гласа си. От гората се приближаваше Нава. Тя не тичаше, а с плавни движения оставяше дървета и храсти зад себе си.
— Ще те убие? Защо? — Йорен погледна към безликата, а десницата му се премести към дръжката на меча.
— Не изглупявай — каза Нава и посочи към Алиса. — Отвеждах я в лагера ти, но тя побягна като хлапачка.
— В твоя лагер? — попита младата жена и се изчерви.
— Да. — Йорен й се усмихна, с което само усили изчервяването й.
Тя плахо протегна ръка, за да докосне драскотините, които бе оставила върху лицето му. Тъй като не усети кръв, тя ги целуна.
— Прости ми — каза Алиса, отдръпна се от ръцете му и направи реверанс в окъсаната си рокля. Косата й не приличаше на нищо, а бързото обърсване с опакото на дланта не бе в състояние да скрие сълзите.
— Няма за какво да прощавам — рече Йорен, придърпвайки я отново към себе си, за да я целуне по челото. — Вече нищо не те заплашва.
Риданията й припламнаха отново. След ужасяващия самотен мраз на подземията топлата загриженост в гласа му й дойде в повече. Той я прегърна по-силно. Тъй като бе заровила брадичка в рамото му, Алиса не видя ледения поглед, който Йорен хвърли на Нава. Безликата мълчаливо прибра кинжала си и потъна в гората.
— Миналата нощ очаквах и трите ви — каза Йорен.
Седнала до него, Алиса се наслаждаваше на топлината на пламъците. Струваше й се, че се е намръзнала за цял живот. Нава седеше срещу тях, разположена по-далече от огъня.
— Възникнаха усложнения — обясни безликата.
— Мога да се досетя по това, че Алиса се крие тук с мен. Тя трябваше да застане начело на имението, а не да се спотайва в гората. Какво направихте, за да допуснете такъв невероятен провал?
— Те ни очакваха — каза Нава. — Когато Елиора и Зуса се върнат, и те ще ти кажат същото. Стотици наемници бяха скрити сред стените. Оказа се, че опитът ти да си послужиш с Алиса не е изненада за никого. Изненада ги единствено с нашето изпращане. Всеки друг в този момент би лежал мъртъв.
— Бе ми казано, че вие никога не се проваляте — изтъкна младият Кул. Той бе стегнал косата си на опашка и това му придаваше изопнат, опасен вид. — Дори самият Трен Фелхорн щял да потръпне, ако узнаел, че се е превърнал във ваша мишена. Как така някакъв си търговец успя да ви заблуди по такъв начин?
— Ако беше дошъл с нас, щеше да видиш и сам. — Гласът на Нава бе достатъчно студен, за да вледени течност. — Щеше и да умреш, но поне щеше да си получил отговора.
Алиса очакваше, че Йорен ще посегне към оръжието си, но появата на останалите две безлики му попречи. Нава им кимна отсечено. Двете се настаниха край сестра си.
— Защо си тук сам? — поинтересува се Елиора. — Къде са слугите ти? Подобни условия не са подобаващи за жена като Алиса.
— Да ти е хрумвало, че се крия тук? — хапливо отвърна младият мъж. — Сам мога да оцелея. До този момент само един ловец забеляза огъня ми. Платих му богато, за да обезпеча мълчанието му.
— В такъв случай той ще бъде още по-богат, когато продаде тайната ти за двойно по-голяма сума — рече Елиора. — Не бъди глупак. Трябва да се преместиш другаде.
Алиса отново очакваше гневна реакция, но и този път любимият й не избухна.
— Щом смяташ, че би било разумно — вместо това каза той и я прегърна по-силно. Въздъхвайки удовлетворено, тя му позволи да придърпа главата й под брадичката си. Дъхът й се разля по врата му.