— Но изглежда Джерънд е имал свои собствени планове. След посещението ти войници започнали да заобикалят дома ми. Когато узнах за замисъла, ударих Кролд с бастуна си и помогнах на Арон да избяга. Самият аз бях отведен в затвора, където ме намериха хората ти. Това е. Аз съм стар съветник, изпълняващ волята на своя владетел. Може да ме наречеш предател, но аз също бях предаден. Сега се оставям в ръцете ти.
Робърт и Трен се гледаха в очите. В този момент старецът се чувстваше прекалено уморен, за да се притеснява за нататъшната си съдба. Когато ролята му на кралски съветник бе приключила, той бе сметнал, че най-сетне е оставил зад себе си постоянните интриги. Той просто искаше да преподава. Защо това бе толкова трудно?
— Докато си работел за мен, ти си издал информация за мен и за сина ми — каза Трен. — Убивал съм и за по-малко.
Старецът присви очи. В начина, по който Фелхорн стоеше, без гняв или ярост, се криеше някакво загатване. Или пък не?
— Но освен това ти си спасил живота на сина ми, макар отлично да си осъзнавал какво ще си навлечеш с подобна постъпка. Това ме изправя пред дилема, защото аз награждавам богато всеки, който спаси живота на моя наследник. По какъв начин да възнаградя човек, който заслужава да умре?
Робърт долови замисъла и се включи.
— Позволи ми да предоставя с клетва оставащото от живота ми. Ще остана твой роб и ще върша всичко, което ми възложиш, без значение колко трудно или унизително е то.
— Достойно предложение — каза Трен. — Приемам заради Арон. Ще получиш храна и подслон и ще обучаваш сина ми. Когато си свободен от задълженията, които Зенке сметне за подходящи да ти възложи.
Робърт се поклони ниско.
— Благодаря ти.
— Изправи се — каза Зенке. — Близо до стаята на Арон има друга, която ще ти послужи. Дрехите може да представляват проблем, но пък предишните стопани са оставили някои и други одежди, за които не е имало място във фургоните, така че… И трябва да се погрижим за преглед. Престоят в затвора…
— Почакай. — Фелхорн скръсти ръце и се обърна към сина си. Арон сведе глава, но бързо я повдигна отново, отблъснал първоначалния си страх.
— Да, татко? — попита той с глас, съвсем малко по-висок от шепот.
— Ти ни подслушваше.
— В това си ме обучавал.
— Отклоняваш въпроса ми — присви очи мъжът. — Обучението не обяснява постъпката ти. Защо подслушваше? Заради Робърт? Ти беше с него само един ден. Няма как той да означава толкова много за теб, за да рискуваш да си навлечеш гнева ми по такъв начин.
Робърт наблюдаваше, любопитен за начина, по който Трен излага пред останалите нещо толкова лично. Може би подлагаше Арон на изпитание? Или желаеше да изтъкне, че дори и собственият му син не би останал ненаказан?
— Исках да зная — отвърна юношата, вече по-високо. Следващите му думи излетяха още по-бързо, за да надминат собственото му съмнение. — Какво правим, какво сме. Непрекъснато тренирам, а с мен се отнасят като с дете. Зная толкова малко за града. Ако не беше Кайла, в момента щях да се намирам в някоя тъмница. Или щях да съм мъртъв.
— Това пак не ти дава право да ме шпионираш!
Наставникът очакваше, че този път момчето ще потръпне. Яростта на Трен притежаваше самостоятелен ужас. Дори самият Робърт бе почувствал паника при отекналия глас. Но Арон само наклони глава и отвърна тихо:
— С шпиониране спасих живота ти.
Безскрупулният първомайстор остана поразен от петте думи. Той се втренчи в юношата пред себе си. Изглеждаше потънал в някакво непознато минало. Робърт побърза да отклони поглед. По някаква причина усещаше, че ако Трен осъзнае погледа му, щеше да насочи гнева си към него.
— Прав си — каза Фелхорн. Гневът му се уталожваше. — Тогава ти беше още дете, а уби, без да се поколебаеш. — Той погледна към Робърт. — И то уби собствения си брат. Такава бе верността му. Беше готов собственоръчно да отстрани онзи недостоен глупак, за да заеме мястото му. Вече не искам да скривам нищо от него. Когато му преподаваш, учи го на истината, без значение колко е болезнена тя.