— Убеден съм, че ще пукнеш не по-зле от всички останали — отбеляза Джерънд Кролд. — Червеите се пръсват, когато бъдат стиснати достатъчно силно. Дали и с теб ще бъде така?
— Нека се надяваме, че никога няма да узнаем. А след като чуеш това, което имам да ти кажа, присъствието ми може да ти се стори далеч по-поносимо.
Съветникът се съмняваше в това. Прякорът на Червея определено му отиваше, той имаше кръгло лице, с нос, притиснат към устата. Косата му се отличаваше с пръстен цвят — още един детайл, подходящ за прозвището. Джерънд не знаеше дали самият Гилеас си е измислил прякора, или някой друг му го е лепнал. В действителност това не интересуваше съветника. Той искаше единствено информация, която да оправдае похарчените пари и положените в изкачване усилия. В повечето случаи сведенията се оказваха безполезни, но имаше и моменти, когато…
Блясъкът в очите на Червея показваше, че сега е настъпил един от тези моменти.
— Бързо казвай какво си научил. Иначе Едуин ще ме помисли за един от призраците си.
Червея потропа с пръсти по гърдите си. Кролд стори всичко по силите си, за да прикрие отвратеното си потръпване. По някаква причина, която той определено не искаше да узнава, осведомителят му нямаше нокти на ръцете си.
— Ушите ми честичко са пълни с кал — поде грозникът, — но понякога чувам толкова ясно, че се определям като елф.
— Няма толкова грозни елфи.
Гилеас се засмя, но без заплаха. Въпреки това съветникът помисли, че трябва да подбира думите си по-внимателно. В подобни условия Червея преспокойно би могъл да сложи край на живота му.
— Истина, няма такива грозни елфи, но поне не мязам на орк, нали? Винаги има надежда, ако знаеш къде да гледаш, за да я намериш. А аз се гордея с острото си око. Винаги се оглеждам. И не спирам да се ослушвам. Ето, неотдавна чух, че Трен Фелхорн е задействал мащабен план, за да сложи край на войната с Трифектата.
— Сигурен съм, че това не е първият му такъв план. Какво в този замисъл го прави достоен за вниманието ми?
— Защото този план бе разпратен до първенците на останалите гилдии. Всички, без един, се съгласиха.
Джерънд трябваше да повдигне вежда. Подобно съгласие означаваше, че замисълът не е някаква си фантазия, а нещо значимо.
— Да чуем плана — нареди той. Червея премигна и повдигна пръст:
— Първо златото!
Съветникът му подметна тлъстичка кесия.
— Дръж. Говори сега.
— Нареждаш ми като на куче — рече Гилеас. — Аз съм червей, а не куче, забрави ли? Няма да говоря, а ще ти разкажа.
И той определено разказа интересни неща. Към края на историята Джерънд почувства как сърцето му се свива. А умът му работеше трескаво. Планът изглеждаше измамно прост и бе малко по-грубоват от стила на Трен, но потенциалът не можеше да бъде отречен… Потенциал, от който и двете страни можеха да се възползват.
Но само ако Червея казва истината, осъзна той. Ако е така, настъпването на Златоливника може да означава края на всичко това…
— Ако казаното от теб се сбъдне, ще те възнаградя стократно. На никой друг не казвай за това.
— Ушите и устата ми са само твоички — каза Гилеас.
Кролд нямаше намерение да му вярва. Той излезе и залости вратата след себе си. Червея неизменно настояваше да остава сам, за да скрива оттеглянето си. Същото изискваше и за появата си.
Облегнал глава върху прогнилото дърво на вратата, Джерънд Кролд си позволи усмивка.
— Най-сетне ти допусна грешка — каза той. А усмивката му стана още по-широка. — Крайно време беше, Трен. С войната ти е свършено. Свършено.
Съветникът забърза надолу по стълбите. В съзнанието му вече се оформяше план.
Кръчмата, в чийто ъгъл Велиана изчакваше, бе посещавана предимно от войници. Отрепките на подземния свят се явяваха по-рядко. Тук красотата й бе повече от достатъчна, за да я държи в списъка на желаните клиенти, а щедрото й заплащане запушваше устите на онези, които проявяваха прекалено любопитство. В случаите, когато й се наложеше да стори нещо, което да остане скрито от създанията на нощта, тя идваше именно в тази пивница.
Вратата се отвори и Гилеас Червея прекрачи прага. Той я видя седнала на обичайното място и се усмихна грозно.
— Красотата ти е равна на интелигентността ти — рече той, докато се настаняваше.
— В такъв случай трябва да ме смяташ за отвратителна гледка — отвърна Велиана.