— Момчето! — крещяха те. — Предайте ни момчето!
Войниците нахлуваха по домовете, претърсваха улиците, безцеремонно изблъскваха всички, които изникнеха на пътя им. Бавно и систематично те претърсваха целия източен квартал.
— Проклятие — промърмори Кайла.
Тя не бе най-търсената жена във Велдарен, но и не се намираше в особено дружелюбни отношения със закона. Някой войник в лошо настроение лесно можеше да й вземе кинжалите. А ако бъдеше установена връзката между нея и убития стражник…
Недоволна от забъркването си, Кайла се раздвижи, за да огледа позициите на войниците. В следващия момент осъзна, че е изгубила момчето, затова трескаво изтича до северния ръб. Ако то бе променило посоката си неочаквано или бе изчезнало в някоя къща, войниците щяха да го заловят, а не тя.
Във всеки случай знаеше едно: не Ъндри щеше да й плати за залавянето на момчето. Някой, преследван от цялата градска стража, заслужаваше много по-добър откуп. Кралски откуп.
Зървайки младия беглец, тя си отдъхна. Това момче представляваше тичаща торба със злато. Кайла никога нямаше да си прости, ако беше го изпуснала.
Невръстният юноша накуцваше, макар че Кайла не бе сигурна за причината. Освен това той се отправяше встрани от пътя. Когато осъзна защо, жената изпита смесени чувства. Пред него се издигаше стар изоставен храм на Ашур, отдавна опразнен, по̀ на север се издигаше ново светилище от бял мрамор.
Вратите на постройката бяха заковани, но тези дъски отдавна бяха отстранени. Това позволи на момчето да се промъкне вътре. Кайла се усмихна, защото храмът имаше само един изход. В същото време й идеше да удуши момчето, защото то доброволно се бе натикало в капан. Ако стражите надникнеха вътре…
Тя погледна назад. По протежението на улицата още не се виждаха патрули. Жената се спусна на улицата и се затича към храма, където нахлу.
Някогашните цветни стъкла бяха заменени с дебели дъски, заковани с едри пирони. От пейките бяха останали единствено отломки. Цялото помещение вонеше на фекалии и урина. Кайла спря на прага, за да потърси момчето.
Точно тогава то я удари.
Юмрук се стовари в слепоочието й, последван от бърз ритник в слабините. Макар и залитнала, Кайла не можа да сдържи усмивката си: то бе сметнало, че преследвачът му е мъж. Нов удар се стовари в носа й, но този път тя успя да улови пестника му.
Последвалата внезапна маневра я изненада. Обвил пръсти около собствената си китка, той се изви. Кайла се оказа коленичила, сгърчена от болката в ръката си, която изрази с вик.
Тя вече не се заблуждаваше, че има обикновено момче насреща си. Ноктите й се врязаха дълбоко в кожата му, но противникът й не обърна внимание. В очите му нямаше нито страх, нито отчаяние. Напротив, те блестяха. Когато хлапакът я пусна и се опита да я изрита, Кайла осъзна, че той се забавлява.
Жената се гмурна под ритника, извъртя се и замахна с лакът към врата му. Ударът й уцели, но докато падаше, момчето се претърколи, което му позволи да избегне следващите два удара от крака й. При третия ритник то улови петата й и я блъсна нагоре. Кайла полетя назад и го изрита в брадичката с другия си крак. Момчето отхвърча назад, а тя се превъртя във въздуха, за да се приземи на крака, изтегли два кинжала от колана си и ги хвърли.
Остриетата потънаха от двете страни на стъпалата му.
— Войниците претърсват всичко, глупако — каза тя. — Да не искаш да причиниш смъртта и на двама ни?
Беглецът понечи да каже нещо, но замълча. Кайла изтегли още два кинжала и ги подметна в ръцете си. Веднага личеше, че момчето е умно. То несъмнено бе разбрало, че не е било надвито, а е било пощадено. Това щеше да й спечели известно доверие.
— Името ти — каза тя. — Кажи ми името си и аз ще те скрия от тях.
— Казвам се… — Сблъсъкът им не го бе задъхал, но момчето говореше тихо, сякаш се срамуваше от звученето на собствения си глас. — Казвам се Хаерн.
— Хаерн е фамилното име на прости земеделци — каза Кайла. — Престани да ме лъжеш. И двамата знаем, че никога не си превивал гръб над поле, нито някога си цапал дрехите си със свинска тор.
— Хаерн е малкото ми име — отвърна момчето. Изглеждаше обидено, че лъжата му е била разгадана толкова лесно. — Ти още не си ме попитала за фамилното.