Глава 7. Страховито пазаруване
На следващия ден след звънеца на втория час и точно преди часа по изкуство, Беки отново проверяваше завършеното си есе, докато аз се мъчех да задържа уморените си очи достатъчно дълго отворени, за да довърша моето. Учителя ни, господин Кенси, един намусен мъж с огромен мустак, точно проверяваше присъстващите, когато съобщението прозвуча:
— „Viva las Valentines“, — жизнерадостен момичешки тийнейджърски глас се разнесе по високоговорителите. — Балът чука на вратата. Не забравяйте да си купите билети на входната врата на гимназията през обедната почивка. Пуснете също така вашата бюлетина с Крал и Кралица на бала. Негово и Нейно Величество ще танцуват в светлината на прожекторите и ще бъдат снимани за Chatterbox!
Класният ни касиер, блондинка с късо подстригана коса, облечена в розово-бяло поло на райе и джинси се изправи и срамежливо се отправи между чиновете като подаваше на всеки ученик по една червена валентинка.
Беки започна да драска така замислено, сякаш гласуваше на първите си президентски избори.
Докато другите ученици си шепнеха и отбелязваха избора си, аз набързо попълних листовката.
— Ще ти покажа моята, ако ти ми покажеш твоята, — казах на Беки когато приключих.
Беки кимна нетърпеливо.
Подадох й моята валентинка — до Крал бях написала „Мат Уелс,“ а до Кралица бях написала „Беки Милър.“ Широка усмивка освети лицето на най-добрата ми приятелка.
Беки ми показа нейната бюлетина. До Крал тя беше написала с перфектен почерк „Александър Стърлинг“. До Кралица прочетох „Рейвън Мадисън.“
— Харесва ми как звучи, — признах й аз. — Но Александър не посещава в нашето училище.
Сгънахме бюлетините си и когато класния касиер се върна обратно през редовете, ги пуснахме в една покрита с алуминиево фолио кутия, която сякаш беше направена от дете от началното училище.
— Всяка от нас има по един глас, — казах аз гордо. — Сега само ни трябват още триста деветдесет и девет!
Майка ми беше толкова извън себе си от радост от факта, че щях да ходя на бала, че тя се измъкна от работа по-рано, взе ме от училището с нейния SUV и ме откара до универсалния магазин на Джак.
Универсалният магазин беше собсвеност на бащата на Джак Патерсън и сега беше управляван от Джак, един красив, струващ си да се влюбиш в него мъж, пет години по-голям от мен. Когато бях на дванадесет години се промъкнах в имението вместо него, така че той да той да премине изпитанието поставено му от неговите съученици. Оттогава ме беше запомнил и винаги имаше мила усмивка за мен, когато посещавах универсалния магазин.
Джак продаваше всичко — от чорапи до скутери, от карнавални костюми до кристал Уотърфорд, от безполови портфейли до портмонета на Прада.
Майка ми и аз влязохме в магазина и преминахме покрай отдела за бельо. Дизайнерски кърпи във всички цветове на дъгата бяха прилежно сгънати върху бели рафтчета.
Концентрирана върху модната си мисия майка ми се отправи директно към ескалаторите.
— Младежката мода е на този етаж, — казах и аз сочейки покрай спалното бельо.
— Ние отиваме към младежката висша мода, — отговори ми тя.
Едва бях стъпвала в секцията за младежка мода, а какво оставаше за младежката висша мода. Возехме се на изкачващия се на високо ескалатор взирайки се надолу към внимателно избиращите купувачи на бижута.
Качихме се до втория етаж и минахме покрай дизайнерската мода за жени малки номера и пристигнахме до младежката висша мода. Кашмирени пуловери, дизайнерски блузи и джинси бяха перфектно изложени. Анорексични манекени показваха поли и топчета за стотици долари в размер нула.
Около дузина момичета и техните майки пробираха през редовете рокли — в розово, лилаво, виолетово, сиво, червено, зелено, лавандулово, черно, някой от който украсени с изкуствени камъни или дантела, с дълбоки деколтета или с консервативна линия, без ръкави или без презрамки, дълги до земята или до коляното.
Всяка дъщеря беше абсолютно копие на майка си. С изключение на кестенявите ни коси, които майка ми редовно боядисваше, майка ми и аз бяхме абсолютни противоположности по външен вид.
Една след друга майка ми издърпваше рокли от закачалките докато и двете й ръце се напълниха. Една след друга аз разглеждах роклите и се придвижвах от рафт на рафт с празни ръце.
Сезонен мениджър по продажбите със закачена табелка, на която пишеше „Мадж“ и от която струеше увереността на морски капитан, който без усилие води кораба през бурно море, се приближи до майка ми.