Стигнахме до манекена, само за да заварим една продавачка да разкопчава ципа на черната рокля и да я подава на Дженифър.
— Мамо, — възкликна Дженифър към една възхитена жена. — Невероятна е.
Сърцето ми замря. Заусуквах кичур коса и заровичках с кубинка в зидарията на плочките на пода. Не можах да спра сълзите, които изпълниха очите ми. Усмивката на майка ми повехна сякаш и нейното сърце беше разбито както моето.
— Няма нищо, — успях да кажа. — Няма нужда да ходя на бала.
— Какво имаш предвид, че няма да ходиш? — попита ме Джак зад щанда с касата.
— Току-що продадоха перфектната рокля, — признах му аз.
— Имаш предвид, че не ти хареса розовата ли? — каза той помагайки на продавачката с продажбите. — Изглеждаше великолепно.
— Ами…
— Не ти е по вкуса… разбирам.
Джак се замисли за момент докато довършваше продажбата.
— Защо не дойдете с мен…
Джак ни упъти зад щанда за продажби и ние го последвахме надолу по един коридор.
— Няколко рокли пристигнаха този следобед. Бяхме толкова заети, че не успяхме да ги изложим на етажа, — прошепна той. Отключи един склад и ни поведе през кутии със стока и капарирани артикули към закачалки с модни младежки рокли. — Не бързайте. Ако нещо ви хареса донесете го на касата.
— Какви са тези? — попитах аз сочейки към закачалки с костюми.
— Инвентар от Хелоуин, — отговори ми той и се отправи към вратата.
— Хелоуин? — попита майка ми ужасено. — Отиваш на бал, не на Monster Mash.
— Моля те. Нека да ги видя! — казах аз провирайки се покрай закачалки с мъжки костюми. — Благодаря ти, Джак!
— Да, Джак. Благодаря ти за цялата оказана помощ, — добави и майка ми.
Бях толкова щастлива колкото един прилеп в прашен стар таван.
Ровех се из закачените костюми — костюм на фея, униформа на пожарникар и одежди на русалка.
— Това е страхотно, — казах аз държейки една дяволско червена рокля.
— Категорично не! — отвърна майка ми.
Намръщих се и върнах роклята обратно на закачалката.
— Не това си представях, когато казах хайде да ти купим рокля за бала. Да пазаруваме в склад, — мърмореше тя продължавайки да търси подходящото нещо. — Както и да е… погледни това.
Дори не забелязах какво държеше майка ми.
На края на щендера видях кърваво червена пола с черна дантела, която направо крещеше, че е моя. Извадих роклята и ахнах.
На закачалката висеше тъмно червен корсет с черна дантела, черни връзки и подхождаща си пола с дължина до коляното.
Прикрепен към закачалката стоеше най-прекрасният аксесоар който някога бях виждала: мрачен слънчобран.
— Обожавам го! — възкликнах аз и го показах на майка ми. — Не е скъсано и няма никакви железа или безопасни игли.
Майка ми се поколеба.
— Не е точно това, което имах предвид…
Издемонстрирах го върху моите дрехи и затанцувах наоколо.
— Исках да приличаш на модерна принцеса, а не на викториански вампир.
„Не е ли страхотно?“
Прегърнах майка ми силно.
Мадж беше продала стотици рокли за времето прекарано в магазина на Джак, но по начина по който насили да се усмихне можех да кажа, че никога не е продавала костюм за Хелоуин за бална рокля. Възрастната жена обаче направи всичко по силите си да замаскира шока си и смайването си.
— Можеш да бъдеш сигурна, че никой няма да носи същата рокля като твоята, — оповести тя.
Майка ми и аз най-накрая постигнахме компромис за рокля, която няма да й струва състояние и която няма да съблека в момента в който отида на бала.
Същата вечер Александър ме чакаше пред вратата на имението, а змиевидното чукче ме гледаше като стар приятел. Моято гадже-вампир носеше тесни черни дънки с черни токи отстрани, тениска на Crow и раница, преметната през рамо. Той ми даде една сладка целувка за здравей.
— Да не се връщаме обратно на къщичката на дървото? Или пък отиваме на къмпинг? — попитах го аз свенливо.
— Миналата нощ отидох до къщичката, за да оправя гравираните надписи на Джагър, но тях ги нямаше.
— Валентин? — попитах го аз.
— Предполагам, че е той. Валентин няма скоро да се върне в къщичката. Ще бъде твърде рисковано за него.
— Тогава как изобщо ще го намерим?
— Ще трябва да го примамим при нас. Спомняш ли си кутията с амулетите пълни с кръв, която Джагър получи от Клуб „Ковчег“ и която аз намерих на гробището? Джагър ги използваше, за да се храни така че да може незабелязано да съществува тук в Дулсвил. Имам няколко тук, — каза Александър и потупвайки раницата си. — Можем да заложим няколко за Валентин на различни места. По този начин ще знаем къде е бил.
Завързахме няколко амулета на един клон при къщичката преди да се отправим с мерцедеса към дулсвилското гробището.