Умът и сърцето ми препускаха стремглаво. Едва успявах да си поема дъх.
— Александър — къде си? Не виждам нищо! — Продължих да се размахвам наоколо, но уцелвах само въздуха.
Точно тогава видях отблясък от светлина. Александър стоеше пред мен, а косата му беше разрошена от махнатата превръзка, с фенерчето в едната ръка и пояса в другата. Изтичах до него и се скрих зад гърба му. Грабнах фенерчето, за да го използвам колкото като оръжие толкова и като източник на светлина.
Сърцето ми продължи така да блъска сякаш иска да изскочи от гърдите ми. Осветих със светлината наоколо. Не видях никого. Бяхме сами.
Чух шум от плясък на криле. Александър посочи нагоре. Насочих светлината към един единствен прилеп, който висеше над мен, а зелените му очи пронизваха душата ми.
— Александър…
Внезапно прилепът литна към входа на пещерата.
Внимателно тичайки по хлъзгавия скалист под, гаджето ми и аз хукнахме през пещерата след крилатата твар.
Докато стигнем до отвора, прилепа беше изчезнал.
На земята точно до входа на пещерата нещо блестеше на лунната светлина. Александър вдигна блестящия предмет с бледата си ръка.
Беше един празен амулет.
Глава 9. Принцеса на бала
На следващата сутрин, преди първият звънец да бие, с Беки бяхме в главния офис. Аз седях със скръстени крака на стола на секретаря, държейки една стиропорена чашка с java3, докато Беки с желание копираше валентинки за бала.
Моята преди супер тиха и незабележима най-добра приятелка сега бе избрана от Комитета По Декорацията да си губи свободното време като доброволец. По някаква причина, беше решила да губи и моето време.
— Трябват ни поне още сто — каза тя, като извади купчина от розови сърца, от чекмеджето на копирната машина, преди то да се е препълнило, и ми ги връчи.
— Сто? — простенах.
— И след това ще трябва да ги изрежем.
— Това е първият път, в който с нетърпение чакам звънеца да бие — казах, поглеждайки нагоре към учудващо мудния часовник в офиса.
Всеки проблясък от копирната машина, беше като светкавица, поразяваща вече и без това болящата ме глава.
— Защо си толкова уморена? — попита Беки. — Да не би с Александър да сте стояли до късно, при условие, че днес е учебен ден?
Не можех да разкрия дори на най-добрата си приятелка истинската причина за умората ми. Не бе защото с Александър бяхме прекарали романтична вечер до късно, бе по-скоро защото се бях въртяла цяла нощ в леглото, мислейки за мъчителните събития в пещерата.
Бях раздвоена. Първо, наистина ли непознатата ръка на врата ми бе тази на Валентин? Още не бях сигурна, кой, или какво беше в пещерата с нас. И ако наистина е бил брата на Джагър, значи съм била просто на косъм от това да бъда нападната от вампир. И второ, когато мислех, че собственото ми гадже вампир е този, който ще ме ухапе, вместо да реагирам така, както си го бях представяла аз се паникьосах. Явно не бях толкова готова, колкото си мислех, че съм.
Така или иначе, изненадата на Александър и романтичната антрактна вечер на свещи в пещерата беше провалена.
„Ще го запазя за друг път“ — беше всичко, което каза след като ме закара вкъщи.
— Не спах — най-накрая признах на Беки. — Винаги съм превъзбудена след среща с Александър.
— Не е ли страхотно? — каза със сияйна усмивка. — Не само ще ходим на бала, но и помагаме с декорацията? Кой би предположил?
Как можех да се вълнувам от хартиените сърца, когато собственото ми пулсираше толкова силно? Най-важният бал на годината беше на километри от мислите ми. А умът ми бе изцяло зает с предположения за местонахождението на Валентин.
Дженифър Уорън, раздразнителната студентка-мажоретка, която бе откраднала роклята ми за бала точно пред въгленово-черните ми очи, влезе бавно през вратата на офиса облечена в червено-бяло плисирана пола и потниче в тон с униформата и руса опашка поклащаща се зад гърба й. Поздрави работещите в офиса и се насочи право към нас.
Дженифър беше най-добра приятелка на Хедър Райън, снобката с обувки Прада. Предположих, че двете отчаяни последователки на модата си споделяха, но се надявах, че тази сутрин още е прекалено рано за друг сблъсък за дизайнерски токчета.
Дженифър ме игнорира и се обърна към Беки.
— Ти ли си доброволката, която прави валентинките за бала?
Беки се изправи като балерина. Очите й светеха, а лицето й се изчерви като ябълка, сякаш току-що кралицата на Англия я бе поздравила. Очаквах как всеки момент най-добрата ми приятелка ще й направи реверанс.
3
Java — кафе произвеждащо се на остров Джава (Java). В Америка терминът „Java“ е просто жаргон за кафето въобще. Индонезийската фраза Kopi Jawa се свързва не само с оригинално кафе, но и се отличава от другите форми на тази напитка със силно, черно и много сладко кафе, със смлени зърна в нея. — Б.пр.