— Казвам се Беки — каза тя игнорирайки копирната машина зад нея.
Джени показа една искряща усмивка.
— Виждам, че вече имаш голям напредък — отбеляза тя, с истинско удоволствие. — Мислех, че ще започнат да се правят чак утре.
— Беки е олицетворение на ранобудността — направих й комплимент.
Джени бе застанала като поп звезда, а копирната машина като нейните папараци.
— Винаги ползвам най-доброто — каза тя, горда от новата си последователка.
Беки сияеше така сякаш беше избрана за Кралица на Бала, вместо за правене на хартиени ксерокопия за едни танци.
Както и да е, беше ясно защо най-добрата ми приятелка наистина се усмихваше. Не само че Беки се срещаше с Мат Уелс, футболен играч, но постепенно започваше да се вписва в компанията на мажоретките и студентите. Бях изненадана колко лесно допреди срамежливата Беки беше приета в обществото, а аз оставах вече сама извън него.
— И Рейвън помага — добави радостно Беки.
Джени ме изгледа така, сякаш бях кал, която бе намерила под искрящо белите си мажоретни гуменки след някой мач по време на дъжд.
— Ъхх… позволи ми да ги взема — каза Джени, взимайки купчината от ръцете ми. — Ще започна да ги изрязвам в занималнята.
Това беше приноса ми към декорацията на бала — държах на ксерокопираните валентинки цели десет секунди.
Тази вечер, Били и Хенри бяха заключени на сигурно в стаята на брат ми, правейки проучване из Интернет за вампирския си проект. Междувременно, в моята стая, Александър търпеливо ме изпитваше за древна Гърция.
Не знам кое правеше ученето ми по-трудно — присъствието на Александър или това че мислите ми бяха заети с евентуалното местонахождение и мотиви на Валентин.
Очевидно, Александър също беше загрижен за местонахождението и мотивите на Валентин, защото често го засичах как наднича към прозореца.
Когато предположих, че сме приключили с домашните ми и сме готови да се върнем в пещерата, Александър каза твърдо:
— Най-добре е ти и Били да останете вътре за вечер или две докато разбера някои неща.
Александър се взираше в прозореца, от време на време ми даваше по някоя неочаквана целувка, а аз се преструвах, че съм забила нос в учебника си.
Глава 10. Парти с преспиване
След мъчителен ден на изпитване, даване на домашни и скучни часове, най-накрая и осмият звънец би. Срещнах се с Беки при шкафчетата ни и след като Мат й даде бърза целувка на път за тренировката си с отбора по футбол, тръгнахме към къщата й за едно ревю преди бала.
Беки живееше в частта, която много от високомерните дулсвилци наричаха „грешната страна на релсите“. Но пък моето мнение винаги е било, че тя живее в имение и то първокласно. Задният двор на Беки беше два пъти по-голям от този на Тревър и беше запълнен със сладки ябълкови дървета, вместо с нещо неизползваемо като джакузи.
Фермата й, построена през 30-те, беше къщата, в която е израснал баща й. В задната й част, точно до двадесетдекаровата овощна градина, се извисяваше грамаден силоз4 с извиваща се по него като паяжина величествена гроздова лоза. Точно до него имаше червен обор, пълен с инструменти и плевник, подходящ за разказване на истории с духове.
Тази къща си имаше и свои собствен характер, нещо, което липсваше на много къщи от „правилната страна на релсите“, включително и на моята. Дървената къща бе избледняло жълта с горско зелени прозорци с капаци. Имаше врати с мрежи и веранда откъм главният вход с вече доста поизхабена люлка на нея. Макар че някои от домашните уреди бяха заменени с нови, оригиналните жълти тапети с флорални мотиви от детството на баща й все още си седяха. В кухненският ъгъл се сместваше едно диванче от винил с форма на полукръг вместо общоприетата маса със столове. Черно-бели плочки подредени във формата на шахматна дъска покриваха стените и пода на банята на горния етаж. Вместо месингови или метални от всички врати блестяха стъклени дръжки във формата на топки, а подът от твърдо дърво се разпростираше навсякъде.
Качихме се нагоре по скърцащото дървено стълбище към стаята й. Една от стените беше под наклон, което създаваше чувството, че звездите от плакатите се протягат да те целунат.
Беки дръпна клина, който придържеше вратата на дрешника й затворена. При определено време, вратата се деформираше и не се затваряше, ни осигуряваше, когато бяхме деца часове забавления, в които си представяхме, че стаята й е обитавана от духове. Тя извади закачена и опакована на закачалка дреха, отвари ципа и отвътре се показа прекрасна синя, дълга до пода рокля без презрамки.