Крачех из стаята си, чудейки се какво ще прави Валентин цяла вечер. Очевидно нямаше да спи. Страхувах се, че всеки момент може да забие зъби в брат ми.
Нямах избор. Валентин не можеше да спи тук, особено когато знаех, че няма да спи. Нямах много време, Били скоро щеше да е беззащитен. Когато брат ми беше бебе, стенеше по цели нощи. Сега, когато беше по-голям, заспиваше веднага щом главата му докоснеше възглавницата.
Препуснах към чекмеджето на гардероба ми и пъхнах кутията с чесън в колана на полата ми.
Промъкнах се до стаята на Били. Поех си дълбоко дъх и открехнах вратата, която леко проскърца.
Не бях подготвена за това, което видях. Валентин, със затворени като за транс очи, стоеше над спящия ми брат, дланта му беше върху врата на брат ми!
— Какво правиш? — казах остро.
Валентин, стреснат, бързо отдръпна ръката си.
Ахнах.
— Ти си бил в пещерата — едва казах.
Валентин застина на място, а ръцете му се свиха в юмруци.
— Знам какво си мислиш… — каза с предизвикателен тон. — Знам всичко за теб.
Бях объркана.
— Какво знаеш за мен? От Джагър и Луна? Не можеш да вярваш на това, което казват…
Той се приближи.
— Уплашена си.
— От теб?
Той се подсмихна.
— От Александър.
Скръстих скептично ръце.
— Обичам Александър.
Тогава Валентин стана убийствено сериозен.
— Страх те е да станеш вампир — каза той.
Замръзнах.
— Не се налагаше Джагър и Луна да ми казват — продължи той. — Това го научих от теб.
— Не знам какво имаш предвид.
Валентин изглежда не бе притеснен от спящия ми брат.
— В пещерата, — продължи той. — Александър нямаше да те ухапе. Но ти помисли, че ще го направи и направо откачи.
— Не знам за какво говориш.
Тогава Валентин се плъзна по-близо, зелените му очи бяха впити в мен по странен хипнотичен начин.
— Представи си сложна и мрачна готическа заветна церемония на гробището, на лунна светлина, антични свещници и метални бокали върху затворен ковчег.
Замръзнах, когато момчешкият Носферату продължи да рецитира всяка мисъл и чувство, което бе преминало през съзнанието ми онази нощ в пещерата.
— Очакваше да държиш букет изсъхнали рози и да носиш страхотна черна секси дантелена рокля, която да се носи зад теб, докато вървиш между надгробните камъни.
Откъде Валентин знаеше какво си бях представяла? Едва дишах, докато той направи още една крачка към мен. Не бях казвала на никого за мечтаната ми заветна церемония. Валентин и Били сигурно бяха ровили в дневника ми — само че дори не си спомнях да съм писала за фантастичната си сватба от подземния свят.
— Когато си помисли, че Александър е готов да те превърне, кръвта ти се смрази — продължаваше да ме предизвиква Валентин.
Тръпки ме побиха от главата по целия ми гръбнак чак до петите.
Валентин бе прочел мислите ми, докато стоеше над мен и държеше врата ми в пещерата. Сега, в спалнята на Били, щеше да направи същото и с брат ми. Какво търсеше?
— Време е да напуснеш тази къща и този град — казах, протягайки се за кутийката ми с чесън.
Като всяко досадно смъртно хлапе, Валентин се наслаждаваше на кавгата ни.
— Правиш се на голяма работа с черните си нокти и червило, но никога не би могла да станеш една от нас. Нямаш това, което е нужно — продължи той. — А Александър трябва да знае, че не си готова.
Думите му ме удариха като гръм от ясно небе.
— Не можеш… да използваш мислите ми срещу мен — предупредих го.
— Или мога? — попита той със злонамерена усмивка.
Момчето Били започна да се върти.
Валентин бързо се върна към сенките в стаята.
Погледнах брат си, който продължаваше да спи. Когато се обърнах, забелязах, че прозорецът беше отворен и Валентин бе изчезнал.
Глава 11. Кръвен четец
Думите на Валентин ме преследваха, докато безуспешно се ровех из дневника ми Оливия Ауткаст за някакви заветни сънища.
„Александър трябва да знае, че ти не си готова“ — ми бе казал злонамерения вампир. Валентин се беше опитал да заплаши Били и в същото време да разруши връзката ми с Александър.
Потрепервах при спомена на хватката на Валентин около шията на спящия ми брат. Въпреки че бях облекчена, че близнаците — вампири бяха напуснали къщата ни, но все още бях объркана. Погледнах през прозореца си и си представих как Валентин лети към Имението, провирайки прилеповото си тяло през процеп в таванския прозорец, как после се превръща отново в готическо момче и как се изправя се пред нищо неподозиращия Александър с негативни отзови относно гаджето му, което уж иска да стане вампир.