Два слаби тъмнокоси футболни сноба седяха за масата зад мен.
— Е, аз пък чух, че гробищното хлапе му е скочило и е допряло нож до гърлото на Тревър — каза друг.
— А аз мислех, че е било светлинен меч — отвърна някой.
— Тихо там — скара се господин Фъргюсън.
Докато си събера нещата бях чула същата история в пет различни варианта.
Изправих се и отидох до господин Фъргюсън, който в момента оценяваше работи по английски.
— Трябва да отида до тоалетната — казах му аз.
— Защо си вземаш раницата? — попита ме той подозрително. — Да не би да смяташ да не се връщаш повече в залата за учене?
— Чуйте ме, ако я оставя тук учениците ще я напълнят с боклуци.
— Ти ли си била? — попита ме изненадано господин Фъргюсън. — Онзи ден в учителската стая чух нещо подобно.
Завъртях очи.
— Ще ти трябва пропуск — каза той и отвори куфарчето си.
— Нямам нужда, вече имам пропуск — отвърнах и извадих един пропуск от задния си джоб.
Забързах надолу по коридора минавайки покрай господин Уерник, заплашителената охрана на училището, който седеше на един стол и четеше Sports Illustrated13. Говореше се, че господин Уерник е бил пазач в затвор.
— Рейвън… — обърна се той към мен понадигайки се от стола.
— Отивам до тоалетната.
— Трябва да ти видя пропуска. — Съвсем бавно се изправи от стола, сякаш краката му бяха непосилни да издържат тежестта на тялото му.
Разгънах пропуска и му го подадох.
— Няма написана дата — каза той, поглеждайки надолу към мен.
Бях готова направо да ми прочете правата.
— Наистина ли? — попитах аз преструвайки се на шокирана. — Господин Фъргюсън е забравил да сложи датата.
Господин Уерник извади една химикалка от джоба на ризата си и вписа датата на пропуска.
— Е добре, но да не се повтаря.
Взех си пропуска обратно ядосана, че беше унищожил златния ми билет.
Продължих надолу по коридора и завих зад ъгъла. Надзърнах в часа по алгебра на господин Хейдън и забелязах Тревър да седи на петия ред и да флиртува с една мажоретка.
Сякаш цяла вечност висях в тоалетната за, след което се върнах в стаята, където беше Тревър точно, когато звънеца иззвъня.
Вратата на стаята се отвори и учениците се изсипаха в коридора.
Тревър, все още фиксиран в мислите си върху мажоретката, профуча покрай мен.
— Тревър — повиках аз моята Немезида14, но той не ме чу.
Настигнах го и така дръпнах каишката на раницата му, че тя падна от рамото му.
— Ей, идиот! — Тревър се завъртя и замръзна на място. — О, това си ти.
— Колкото и да не ми се иска да призная, но трябва да говоря с теб.
— Вземи си номерче — каза ми Тревър и продължи.
— Какво му направи на Валентин? — попитах, настигайки го.
— Кой е Валентин?
— Знаеш го — готическото хлапе от „При Хатси“.
— А, този никаквец?
— Хората говорят, че се опитал да те удуши. Но аз знам, че това не е истината. Нали?
— Откъде знаеш какво е или не е направил? Дори не си била там.
— Просто знам. Сега ми разкажи.
Тревър спря.
— Това ще ти струва нещо. — Погледна надолу към мен, а русите му мигли подчертаха секси зелените му очи.
Стомахът ми се преобърна.
— Забрави.
— Вече забравих. — Тревър нагласи раницата на рамото си и се присъедини към тълпата движещи се ученици.
— Не, почакай — казах аз настигайки го. — Добре. Ще ти нося раницата до стаята — предложих му аз.
Тревър не ми подаде раницата си The North Face15. Вместо това се обърна към мен.
— Балът. Това е цената.
Едва не повърнах.
— Няма да отида с теб. Ще съм с Александър.
— Един бавен танц — каза ми той хилейки се.
Мисълта да танцувам бавен танц с Тревър пред цялата дулсвилска гимназия ме накара да се почувствам като участник в предаването „Страх“. Въпреки нежеланието си имах нужда от информацията. Пъхнах ръце в джобовете.
— Дадено. Ще танцувам с теб. Сега ми кажи.
Тревър изглеждаше доволен. Облегна се на едно шкафче и започна своя разказ.
— Седях в ресторанта „При Хатси“ със съотборниците си, когато това откачено, призрачно момче влезе. Зяпнахме го, защото той сякаш току-що бе изпълзял от някой гроб. Хлапето не вдигна поглед към никого, докато прекосяваше заведението. Когато стигна до сепарето където седях, внезапно спря и погледна право в мен — сякаш знаеше точно кой съм. Никога преди не го бях виждал, но след това осъзнах, че ми изглеждаше познат — приличаше на брата на Луна, само че по-малък.
— Каза ли нещо?
— Не, отиде до касата и си поръча пържени картофки. Хлапето беше абсолютна откачалка, така че трябваше да го проверя.
13
Sports Illustrated — американски спортен вестник, започнал да се публикува през 1964 г. — Б.пр.
15
The North Face — марка за дрехи учредена през 1968 в Сан Франциско, Калифорния. Зимно яке от тази марка струва от порядъка на 500$. — Б.пр.