Знаех, че пронизващите реплики на Валентин се забиваха като кол в сърцето на гаджето ми. Александър отстъпи от мен сякаш искаше момент на пълно уединение.
Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи.
— Александър…
Когато Александър ме погледна, Валентин, който стоеше при по-плиткия край се протегна към шията на Александър. Видях как бледите му пръсти плътно се обвиват около гърлото на гаджето ми.
— Александър! — изпищях аз и се втурнах към него.
Валентин затвори очите си сякаш настройваше бледата си длан към душата на Александър.
Черните очи на Александър почервеняха. Той се извъртя и отблъсна ръката на Валентин. Силата на удара запрати Валентин на дъното на басейна.
— Какво му правите на Валентин? — попита момчето Били зад мен, а гласът му звучеше отчаяно.
Александър и аз се обърнахме и видяхме момчето Били и Хенри да стоят шокирани на няколко крачки над нас до ръба на басейна.
— Валентин се опита да ни нарани — казах им аз.
Обърнахме се към Валентин, който се изкачи по стълбичката на басейна, скочи на оформения като ковчег скейтборд и изчезна в мрака.
Глава 13. Мъчно училище
С Александър нямахме време дори да обсъдим случката в басейна. Незабавно натикахме идиотите в колата и ги ескортирахме към безопасността вкъщи. Валентин отново беше застрашил безопасността на брат ми и бе побягнал към нощта. Не бях сигурна кога щеше да се появи с нов план за отмъщение.
Когато с Били се върнахме вкъщи, бях принудена да изпортя брат ми на родителите ми за вредните му деяния. Валентин, като по-големият си брат, Джагър, имаше чар, който ако не хипнотичен, бе поне магнетичен. Двамата приятели-идиоти, бяха попаднали под омайната магия на братята. Единствения начин, по който можех да попреча на преклонението им, бе като намеся Сара и Пол Мадисън.
— Ти си направил какво? — крещеше мама на Били, когато и казах за церемонията за кръвни братя. — Знаеш ли колко е опасно да бодеш пръста си с игла?
— Използвахме алкохол — опита се да протестира Били.
— Но без да се замисляш си се опитал да смесиш кръвта си с кръвта на приятелите си — майка ми го оспори. — Мислех те за по-умен.
— Спомням си и в миналото, беше модерно момчетата да стават кръвни братя — призна баща ми. — Беше церемония по посвещаването. Но все пак, времената се менят, Били. Сега, макар този ритуал да ти изглежда безобиден, той може да бъде много опасен за здравето и дори фатален.
— Дори не се докоснахме — изхленчи Били. — Рейвън скочи между нас.
Майка ми ме изгледа изненадано, след което се успокои.
— Рейвън е надупчила всеки инч от ушите си и никога не се е забърквала в неприятности — брат ми продължаваше да спори.
— Ще се наложи да възразя за това. Защото аз съм постоянно забъркана в неприятности — защитих се почти с гордост.
— Не разбирам защо поемам целия удар — каза Били — Александър блъсна Валентин.
— Той е направил какво? — попита баща ми.
— Валентин се опита да удуши Александър — обясних. — Александър се освободи от ръцете му, това е всичко.
— Може би ще е най-добре, ако ти и Валентин не се виждате няколко дни — каза тате с предупредителен тон.
— Не можете да го направите! Той е най-добрият ми приятел! — разгневи се Били, после измрънка нещо неразбираемо и се завлачи нагоре по стълбите като буреносен облак.
Усещах че тази напрежението в цялата тази ситуация ще се обтегне, преди дори да е започнала да се подобрява.
Били се бе захванал с уроците си, което означаваше, че поне следващата седмица щеше да е в безопасност, без Валентин.
И все пак, на следващия ден сякаш жива се сварявах в клас. Валентин бе преследвал нещо повече от мислите на брат ми в басейна на центъра за развлечения. Валентин се изправи лице в лице с Александър, не само за да покаже, че съм неподходяща за вампирското си гадже, но и за да се опита да разчете душата му. С всеки залез Валентин ставаше все по-конфликтен, сякаш бе гризли търсещо храна в задния двор на нечие семейство.
Не можех да избия от главата си образа на ръката на Валентин върху врата на гаджето ми. Чудех се за какво ли мисли Александър. Представяше ли си как къса с мен, сега когато знаеше, че съм страхливка? Чудех се дали е съжалил за решението си да не бъде с Луна.
Вместо да копнея за идването на залеза, сега се страхувах от него. Не бях сигурна дали някога отново щях да бъда в състояние да се изправя лице в лице вампирската си сродна душа.
На обяд, отново отчаяно исках да кажа всичко на Беки.
— Защо си толкова мрачна? — попита тя. — Балът е само след няколко дни.
Исках да й кажа за притесненията си. Да й обясня как Александър е оставил Луна на сватбената им церемония, защото не е искал да я отведе в Подземния свят при положение, че не я обича. Да й разкрия истината за Джагър, който бе проследил Александър до Америка да търси отмъщение, за това как ме срещна в Хипстървил и ме проследи до Дулсвил. За това как с Александър бяхме изправени срещу Джагър и по-малкият брат на Луна, Валентин, който търсеше отмъщение в полза на клана на Максуел. И как през цялото това време аз се боря със жизненоважното решение: дали някой ден да се сблъскам отблизо със смъртта — безсмъртието — като се свържа с вампирската си половинка за вечността.