Обграденият с ограда триетажен хан се оказа много голяма и солидна постройка.
— Да пукна дано! — подсвирна Делер, оглеждайки нашето временно местопребиваване. — При такава огромна сграда би трябвало и кухнята да е огромна! А огромната кухня е сигурен знак за добра храна! Какво мислиш, Халас?
Гномът хвърли тъжен поглед към партньора си — зъбоболът така го тормозеше, че нямаше сили да спори и ругае.
— Прав си, Делер — прогърмя гигантът Медения. — Стига сме се тъпкали с бъркочите на Чичо и Халас. Ех, да имаше сега едно прасенце-сукалче с хрян! Е-ех!
Медения замечтано прокара ръка през русата си коса, причина за прякора му.
— Ще има, уважаеми господине! Ще ви осигурим прасенце-сукалче! Дори две! Мисля, че такъв великан като вас едно няма да ви засити! — отговори му незнайно откъде появил се дебел червендалест мъж. — Добър ден, лейди Миралисса! Щастлив съм да ви видя отново в моето скромно заведение!
— И аз се радвам да те видя жив и здрав, мастер Пито — учтиво се усмихна елфийката. — Как я карате с кръчмата?
Халас застена демонстративно, намеквайки, че любезностите и въпросите трябва да се отложат за след като се оправи с болния зъб. Мастер Пито озадачено погледна навъсения гном, но явно не схвана намека:
— Живеем спокойно, свързваме някак двата края.
— Е, не се оплаквай! — усмихна се Ел и скочи от коня. — За шестте месеца от последната ни среща дори си напълнял!
— Къде ти — не се съгласи с думите на елфа-телохранител кръчмарят. — Това е от нерви и притеснения! О! Треш Миралисса е довела нови спътници в моето заведение? А къде са другите, които бяха с вас миналата година? Виждам само господата Еграсса и Ел.
— Вече ги няма — неохотно каза Миралисса.
Не знаех тази част от историята, но от откъслечните фрази, които изпускаше тъмната елфийка в разговорите с мен, бях разбрал, че освен Еграсса и Ел, всичките й спътници, поели с нея от горите на Заграбия, бяха останали завинаги в снеговете на Ледени игли. Живи от Безлюдните земи се измъкнали само тримата елфи, както и отрядът на Чичо, с когото Миралисса пристигна в Авендум. Дивите сърца, съпровождащи елфите от самия Самотен великан, сега бяха с нас.
— Какво нещастие! — закърши ръце ханджията. — Как е станало?!
— По-добре ни покажете нашите стаи, мастер Пито — каза Еграсса.
— О! — ханджията най-накрая осъзна, че е докоснал болезнена тема. — Смирено ви моля да простите моето любопитство! Последвайте ме, добри господа! Вече настаних един от вашите спътници. Дори бира му сервирах!
— Кого сте настанили, любезни? — подозрително присви очи Маркауз и ръката му веднага падна на меча.
— Не трябваше ли? — трепна уплашено ханджията и се закова на място. — Той дойде, каза, че е с вас и…
— Кой е дошъл, мастер Пито? — прекъсна го граф Алистан.
— Аз дойдох, милорд Маркауз, аз! — Гръмогласния се показа от вратата на кръчмата с бира в ръката.
— Охо! — пое си въздух Арнх. — Ама ти си направо като светкавица! Очаквах те привечер, а ти си се върнал толкова бързо!
— Как е приятелката? — Фенерджията мина покрай Гръмогласния, без да дочака отговора, и се скри в кръчмата.
— Не съм ходил при приятелка! — вяло опита да отрече Гръмогласния.
— Да бе! Отиде за гъби! — Мармота последва Мумр.
— Влизайте, господа, влизайте! — Пито си възвърна настроението. — Всички стаи са вече подготвени!
Кли-кли огледа отряда със сините си очи и каза:
— Нали никой не възразява, че ще се настаня в стаята на Гарет и Фенерджията?
Разбира се, възразяващи нямаше. Вече всички в отряда знаеха народната мъдрост: колкото по-далеч от гоблина спиш, толкова по-здравословен ще е сънят ти. Когато Кли-кли не е около спящите, не им се налага да очакват кофа студена вода в най-неподходящия момент.
— Ако Кли-кли е перверзник, това си е негова работа! — избоботи Халас, докато минаваше покрай нас.
— Аз съм прецакан заради жребия, но ти защо се набутваш? Един път не ти ли стига? — обърнах се към гоблина аз.
— Може пък да получавам естетическа наслада от хъркането, а? — отвърна ми с въпрос Кли-кли.