— Къде? — вдигнах поглед към Кли-кли.
— Да придружим Халас до бръснаря.
— Ние не го изпращаме в последния му път. За какъв мрак съм ви аз?
Кли-кли приближи към мен и като се огледа заговорнически, прошепна:
— Делер казва, че Халас панически се страхува! Ако не друго, ще трябва поне да го държим здраво.
— Тогава вземете Медения — отдръпнах се от шута аз. — Той е здрав, и пет гнома без проблем ще удържи. А на мен зъбите са ми прекалено скъпи, за да оставя Халас да размахва юмруци край тях.
— Медения сега няма да си мръдне задника от пейката — разочаровано каза гоблинът. — Арнх, Фенерджията и Мармота ще се разхождат из града, елфите и Алистан няма смисъл да ги питам — те също ще ходят някъде. Гръмогласния, Чичо и Медения сега ще се наливат с бира до пръсване. Кого да извикам, ако не теб?
— Змиорката — кимнах към мургавия гаракец.
— Той и така ще идва с нас.
— А, значи не е достатъчен?
След дългия път не горях от желание да ходя където и да е.
— Е, Гарет, стига си се дърпал! Делер много помоли!
Аз се озъбих на гоблина, но събрах документите от масата, увих ги в дрокр5 и ги прибрах в чантата.
— Да тръгваме вече! — изсъска Халас, когато двамата с Кли-кли се приближихме към него.
— Накъде така, добри господа? — изненада се ханджията, когато забеляза, че се каним да излизаме. — Бирата ей сега идва!
— Не ни е до бира — тъжно въздъхна Делер и нахлупи шапката-бомбе на главата си. — Халас го боли зъб, трябва да отидем на бръснар.
— Ай, ай, ай — поклати глава ханджията, изцъка с език и със съжаление погледна полуживия от болката гном. — И защо на бръснар? Да вържем зъба със здрав конец, а конеца — към вратата. После отварям вратата и хоп, зъбът ще изскочи!
— Благодаря, няма нужда — бързо каза Делер и някак между другото прегради пътя на Халас към кръчмаря.
Гномът хвърли свиреп поглед към състрадателния мастер Пито. Съдържателят осъзна, че е бил на косъм от боя и уплашено се скри в кухнята.
— Гарет — измърка Миралисса. — Не забравяй да оставиш арбалета тук.
Х’сан’кор да ме отнесе! Наистина бях забравил за бебчето си!
Трябваше да оставя миниатюрното бижу на джуджетата, което свободно се поместваше в едната ми ръка и стреляше с два болта. Изобщо не ми се искаше да се разхождам без любимата си, а и определено необходима вещ. Без арбалета на гърба си се чувствах гол и беззащитен.
— Остави и ножа — каза Ел, докато наблюдаваше как подавам оръжието на Чичо.
— Да, Гарет, и ножа трябва да оставиш — подкрепи го Чичо.
— Спокойно, ще ти дадем нещо по-незабележимо! Вилица, например! — ухили се Кли-кли.
— И защо трябва да оставям ножа? — погледнах към жълтоокия к’лиссанг на Миралисса, пропускайки закачката на Кли-кли покрай ушите си.
— Стражата ще се хване за него като имперско куче — за парче месо.
Добре, признавам! Елфът беше прав. Двуострият ми нож беше дълъг цял лакът, със сребърни кантове по острието. Спокойно можеше да мине за къс меч, тоест щях да си навлека неприятности при среща със стражата на Раненг.
Със свито сърце оставих оръжието на Чичо.
— Меден — обърна се Мармота към помощника на Чичо. — Хвърли ми чантата, не бива Гарет да броди из града без желязо.
Мармота улови хвърлената чанта, порови в нея, измъкна сухар, подаде го в лапичките на изпискалия от възторг Непобедим, бръкна отново и извади кинжал в непретенциозна овехтяла ножница.
— Дръж.
Взех оръжието и издърпах острието наполовина.
— Рубинова кръв?
— Да, канийска изработка. Добра стомана.
— Уау! Точно като меча на Алистан! — възхитено подсвирна шутът, гледайки проблясващото в червено острие.
— Благодаря, Мармот! — със съжаление върнах оръжието на воина. — Стоманата наистина е великолепна, но е твърде шумна. Няма ли нещо по-просто?
— Железа имаме колкото искаш! Вземи моя — Фенерджията ми подаде кинжал.
— Става — кимнах с благодарност и пристегнах оръжието към колана си.
При нужда в таен джоб имах бръснач плюс цял арсенал магически фокуси, купени от магически магазин в Авендум още преди заминаването ни. Ще се оправя…
— Кли-кли! — Алистан пристъпи към шута. — Нали не носиш нещо излишно в себе си?
Шутът се нацупи, сякаш го обвиниха в кралска измяна, и отметна тъмния си плащ, разкривайки широк колан, на който висяха четири тежки ножа за мятане. Два отляво и два отдясно. Не си спомнях по време на пътуването дори веднъж да ги е вадил от ножниците им.