— Това ли е всичко? Нали не си скрил нещо? Нямам намерение да те измъквам от лапите на закона, ако носиш нещо забранено под плаща.
— Празен съм като бутилка вино в ръцете на пияница, милорд — искрено отвърна Кли-кли.
— Добре — изглежда Алистан повярва на думите на гоблина. — Имай предвид, че ако държиш прекалено рязък език на стражите, също може да имаш неприятности!
— Ще имам — каза шутът, показвайки с целия си вид, че и без наставленията на Алистан знае за липсата на чувство за хумор на стражата.
Гоблинът започна да рови в безбройните си джобове и скоро измъкна топка преплетени връвчици и възелчета. Спомних си, че той твърдеше, че с помощта на тези неща щял да направи страшна гоблинска магия. Засега не му се получаваше нищо друго, освен безумна плетеница от връвчици и възелчета. Кли-Кли улови погледа ми и весело намигна:
— Ако стане нещо, тогава о-хо-хо!
— Предупреди, когато решиш да пробваш твоето о-хо-хо — помолих го аз. — Ще избягам в съседното кралство.
Шутът ми хвърли поглед, ясно показваш, че се е разочаровал от мен за вечни времена, и прибра обратно плетеницата връвчици в джоба.
— Ще останеш много изненадан, Гарет, когато стоваря своето шаманство.
— Делер, а ти нищо ли не искаш да ми оставиш? — много строго попита Чичо.
Делер изкриви лице в най-невинната си физиономия и изпод навъсените си рижави вежди отправи честен поглед към десетника.
— Защо, аз да не съм хлапе, или какво? Чифт кинжали са ми предостатъчни. А ако стане нещо, мога и със стол!
— Делер!
— Какво Делер! — възмути се джуджето. — Цял живот, все Делер, та Делер!
— Тогава къде ти е секирата?
— В мен е, в мен — подсмихна се Гръмогласния и победоносно се ухили. — Делер случайно я „забрави“ до вратата, така че я взех и я донесох тук.
Въпреки зъбобола Халас се захили с глас, доволен, че са провалили всички планове на приятеля му.
Делер изгледа Гръмогласния, все едно е кръвен враг на всички джуджета, изплю се разочаровано на пода и се отправи към изхода.
— Чакам ви на улицата! — измърмори, докато минаваше покрай нас.
— Точно като хлапе! — въздъхна Чичо.
Ако Гръмогласния не се беше усетил и Делер беше помъкнал със себе си страховитата двуостра секира, нямаше и десет ярда да изминем, преди да привлечем вниманието на стражата.
— Мармот! — мълчаливият Змиорка протегна към воина „брата“ и „сестрата“6. — Погрижи се за тях.
— Разбира се, приятелю, разбира се — каза Мармота, поемайки мечовете от ръцете на гаракеца.
— Да вървим, Гарет, или от тази болка ще пукна още сега! — изръмжа гномът и излезе от хана.
Глава 2
Стари познати
— А къде отиваме? — шутът подтичваше до мен.
Късите крачета на гоблина не бяха приспособени за темпото, което Халас задаваше на цялата група.
— При бръснар. Сякаш сам не знаеш!
— Наясно съм, че не сме за обущар, Гарет! Аз питам къде? За последния час видяхме доста бръснари!
— Тогава задаваш въпроса на грешния човек, би трябвало да питаш Халас.
— Благодаря, но искам да доживея до старини! Днес не е в настроение и изобщо нямам намерение да го питам каквото и да е.
— Щом не искаш да го питаш, тогава млъкни, става ли?
— Уф! — обидено изсумтя гоблинът и се втурна да тормози с въпроси Делер, който му отговори почти същото като мен.
— Знаеш ли, Гарет — за пръв път, откакто напуснахме хана, се обади Змиорката. — Това обикаляне започва да ми писва.
— И не само на теб — въздъхнах аз.
Вече цял час обикаляхме из Раненг в търсене на правилния бръснар. Как гномът смяташе да го избере сред всичките бръснари за нас си оставаше загадка. На бръснарите, които вече бяхме посетили, все нещо не им достигаше. Високите изисквания на Халас към човека, който да извади зъба му, оставяше разочарованите бръснари с празни джобове, а гнома — с болен зъб. Причини да откаже на този или онзи Халас изсмукваше буквално от пръстите. На единия столът му бил прекалено мръсен, на другия цените били прекалено високи, третият пък бил със сини очи, четвъртият — твърде стар, петият — твърде млад. Шестият бил сънлив, седмият — странен, осмият заеквал, а на деветия мутрата му плачела за юмрук. На капризния гном беше просто невъзможно да се угоди!
6
„брат“ и „сестра“ — названието на двете остриета от специална школа по фехтовка, разпространена в Гарак, обикновено само сред аристокрацията. По време на боя оръжията са в различни вертикални нива едно спрямо друго. „Братът“, тесен двуостър нож, се държи в дясната ръка на нивото на стомаха и служи за посичане и промушване на врага. „Сестрата“, по-късото острие, няма режещ ръб и се ползва само за нанасяне на пробождащи удари. „Сестрата“ се държи с лявата ръка, като ръката е вдигната нагоре и свита в лакътя. „Братът“ и „сестрата“ се носят или на гърба, или в сдвоени ножници.