— Надясно! — изкрещя Бас, виждайки, че пътят отляво вече е блокиран от копиеносците.
С усилие успях да насоча Пчеличка след коня на Бас — щеше да се наложи да пробиваме сами. Сега препускахме в противоположна на нашите посока. Зад гърба ми бръмнаха тетиви, една от стрелите мина край ухото ми и се заби в задницата на коня на Бас, който препускаше пред мен. Конят изцвили от болка, изправи се на задни крака и хвърли Бас на земята.
— Дай ръка! — извиках аз, летейки към него, и увиснах от седлото.
Невестулката се вкопчи в ръката ми, подскочи, аз го хвърлих на Пчеличка зад себе си и Бас се вкопчи в мен като пиявица.
— Трябва да се измъкнем оттук! Давай!
Не ми трябваше втора подкана. Отново звъннаха стрели, но този път ни се размина. Минахме през цялото село, без да срещнем нито един човек — нито свои, нито чужди. Спрях Пчеличка едва когато Горни видри остана далеч зад гърбовете ни, скрито от завесата на дъжда.
— Отвратителни хора, защо се заядоха с нас?
— Можем да се върнем и да ги попитаме — Бас се плъзна от Пчеличка.
— Трябва да потърсим нашите.
— В този дъжд? Няма да ги забележиш, докато не се блъснеш с тях.
— А какво предлагаш ти?
— Бих хукнал да бягам, ако не бяхме толкова дълбоко в Граничната зона. Оттук самичък не можеш се измъкна.
Слязох от коня и се обърнах към Бас.
— Грешиш, трябва да намерим отряда колкото е възможно по-скоро. Виж, ето го къде е селото — посочих с ръка зад гърба му. — Просто трябва да направим един голям кръг и ще излезем при отряда.
— Двама на един кон? — Бас се обърна и замислено се загледа към Горни видри. Тогава видях, че от гърба му стърчат две стрели. Дебели колкото пръст, с бяло оперение, едната точно под лявата лопатка, а другата доста по-ниско и по-вдясно. Сърцето и черния дроб. С такива рани хората не живеят. Бас, изглежда, не усещаше нито болка, нито стрелите, а и по дрехите му не се виждаше никаква кръв.
— Така че какво мислиш? Гарет, с теб говоря!
— А? О, замислих се нещо.
Явно нещо в погледа ми ме издаде, защото Бас подозрително присви очи и попита:
— Какво става, приятел?
— Знаеш ли — започнах предпазливо. — Тези момчета са доста добри в стрелбата.
— Това пък по какъв повод? Нали сме живи.
— Две стрели стърчат от гърба ти, не ги ли усещаш?
Още един подозрителен поглед. После Бас напипа една от стрелите и изсумтя.
— О, мрак! Ако знаеш колко не навреме се случва това — криво се усмихна той, след което ме удари в слънчевия сплит.
Не очаквах подобно нещо от него. Пчеличка изплашено изпръхтя и скочи настрани, а на мен краката ми се подгънаха и паднах на земята.
— Просто трябваше да те наблюдавам и да казвам на жената къде сте — гласът му прозвуча жално. — Сега Господарят ще ме накаже.
Вдигнах очи към надвесения над мен Бас и сърцето ми осезаемо подскочи. Вместо нормални очи с ирис и ретина надничах в море от мрак. Очите на Невестулката бяха точно като очите на стареца от затвора на Господаря. Сега не се поколебах, ножът сам скочи в ръката ми и аз с вик забих дългото острие в корема му. Той дори не гъкна. Не забелязах как ме удари, в гърдите ми избухна болка, не ме спаси дори бронята, и аз отново се озовах на земята.
— Знаеш ли — отегчено каза Бас, измъкна ножа от корема си и го претегли в ръка. — През онзи ден, когато откраднах парите от теб и Фор, момчетата на Маркун наистина ме пратиха под кейовете. Нямах късмет. Да си мъртъв е много лошо нещо, Гарет. Но Господарят ме върна от света на мъртвите, аз станах Продал се и само трябваше да се оглеждам за вас и да казвам на жената къде сте. Е, какво да правя сега с теб?
Фюуут! Черната стрела улучи Бас в сърцето.
Фюуут! В гърлото.
Фюуут! В стомаха.