Ел стоеше на не повече от десет ярда от нас и методично забиваше стрела след стрела в Бас. Но без ефект!
— Не е толкова лесно да ме убиеш — каза Невестулката, вдигайки ножа пред себе си. — Отдавна исках да направя това, което ще направя сега!
И без да ми обръща никакво внимание, Бас се втурна към Ел. Елфът хвърли лъка и измъкна с’каша иззад гърба си. Моят нож беше доста по-къс от дългото извито острие на Ел, но това изобщо не смути Бас и той налетя на елфа като пролетен ураган. Тежко дишане, размахване на ръце, звън на стомана в стомана. Бас изгуби лявата си ръка до лакътя, но продължи да атакува. От раната не изтече нито капка кръв.
Черните му очи бяха безучастни.
Аз забих във врата му арбалетен болт, който проби главата и остана да стърчи от челото му. Тази неприятност изобщо не смути Продалия се.
Спомних си какво беше казал Посланикът на Лафреса.
— Ел! — закрещях, докато зареждах арбалета. — Главата! Отрежи му главата!
Бас изръмжа, заряза Ел и се хвърли към мен с ножа. Елфът подскочи след него, кривият меч изсвистя и отдели главата на този, който преди беше Бас, от тялото. Тя падна в калта и се затъркаля, а надупченото със стрели тяло отчаяно заразмаха наляво-надясно оцелялата ръка в напразен опит да уцели някой от нас с ножа. Съществото все още оставаше живо и опасно. Ел отиде при главата и два пъти удари в черните очи с кинжала, измъкнат от ботуша. Раздаде се звук на счупена черупка, очите се пръснаха, тялото конвулсивно потрепери, свлече се в една локва и замря. Без да губи време, Ел се озова до мъртвеца и като измъкна отново с’каша, разчлени трупа, отсичайки ръцете и краката. Аз все още стоях с отпуснат арбалет, когато елфът мълчаливо ми подаде моя нож. Внимателно го взех, огледах го и го прибрах в ножницата. На острието нямаше нито капка кръв от Бас.
— Никога не ми е харесвал — жълтите очи проблеснаха.
— Какво беше това? — прошепнах шокирано.
— Един от видовете зомби, магически създаден от мъртвец. Верен слуга. Те мислят, говорят, могат да ядат, помнят всичко, което им се е случило до смъртта и на практика не можеш да ги различиш от обикновени хора. Това знам. А за което не знам, питай Миралисса, ако ти е толкова интересно. Имахме късмет, че беше спокоен по време на пътуването ни.
— Как ни намери?
— Нали ти казах, че никога не съм го харесвал — повтори Ел. — Хващай си коня и да тръгваме, дъждът се усилва.
Аз изсвирих, викайки Пчеличка. На този номер ме научи Кли-кли. Пчеличка все още беше уплашена, гледаше нервно към лежащия в локвата мъртвец, но се подчини на призива ми и приближи.
— Благодаря ти, Ел — казах аз, скачайки на седлото. — Днес ми спаси кожата.
Той не каза нищо, само кимна. Аз заобиколих тялото на Продалия се и през целия път до отряда не се обърнах нито веднъж.
Глава 13
Съдът на Сагра
След Горни видри времето се промени към по-добро. Боговете на небето щракнаха с пръсти и силен вятър за една нощ прогони облаците. Появилото се сутринта слънце с ласкава ръка започна да изсушава земята, освобождавайки я от излишната влага. Най-накрая можех да сваля плаща и да се насладя на прекрасното време.
Според Алистан Маркауз, до вечерта щяхме да стигнем до Пограничното кралство. Ако имахме късмет и с помощта на боговете, щяхме да се натъкнем на някой от гарнизоните. В Граничната зона на никого не отказваха подслон.
След историята с Бас Миралисса дълго ме разпитва какво се беше случило. Елфийката многозначително кимаше, разменяше си погледи с присламчилия се Кли-кли, но мълчеше и чак в края на разказа ми произнесе:
— Както казвате вие, хората, родил си се под щастлива звезда.
С което разговорът ни приключи. Нито елфийката, нито гоблинът се опитаха да ми обяснят каквото и да е.
Улучвайки подходящ момент, приближих до Ел. Елфът ми хвърли изненадан поглед, но не каза нищо, а зачака кога сам ще започна разговора.
— Ел… аз…
— Не се мъчи, Гарет. На мен от твоите благодарности нито ми е топло, нито студено.
— Всъщност не за това исках да поговорим — смутих се аз.
— Наистина? — бърз поглед. — Успя да ме заинтригуваш, продължавай.
— Ти си от Дома на Черната роза… Може би въпросът ми ще те изненада, но знаеш ли нещо за Джок-докарал-зимата?
— За принцоубиеца? Всяко дете в нашия Дом знае за него. Една великолепна приказка, възпитаваща в омраза към човешката раса — той се усмихна, но не се разбра шегува ли се или говори сериозно.