— Какво се е случило с него?
— Бил екзекутиран.
— Това го казвате на външните, но какво действително се е случило?
— Ти си външен, Гарет — безжалостно отвърна Ел, след което замълча и накрая попита: — Защо толкова се интересуваш?
— Имах сън, и там не го екзекутираха, поне не така, както искаха.
— Щом си имал сън, тогава защо ме питаш? — изръмжа Ел. — Този човек извадил късмет: някаква милозлива душа му разпорила гърлото от ухо до ухо.
Елфът прокара пръст по гърлото си, показвайки как точно.
— Ние не обичаме много да говорим за тази история. Джок успял да се измъкне от ръцете на нашите палачи точно преди екзекуцията. Късметлия. Този, който го изпратил в мрака, така и не го намерили. Имало слух, че някой орк се е промъкнал и се е пошегувал, не аз не вярвам в това. Приказки.
— А…
— Гарет, това е било преди повече от шестстотин години, толкова поколения са се сменили, а ти искаш да си спомням историите на старците! Не знам нищо повече.
— Разбирам… но нима не сте могли веднага да се досетите, че е бил натопен?
— Знаеш ли израза — „гневът замъглява разума“? Вие, хората, търсехте… ъ-ъ-ъ… как се казва при вас… изкупителна жертва. Защо да търсим кой е виновен, щом елфът е убит от стрелата на този Джок? Имали сте избор: или да търсите истинския убиец и да влезете във война с нас, или да жертвате един човешки живот и да забравите всичко. Тогавашният ви крал постъпил мъдро, жертвата била намерена, стрелата била представена, признанието, макар и насилствено, било получено, свидетелите… Моите предци — и те така. Мъката и яростта замъглили разума им, искали са да отмъстят на Принцоубиеца за случилото се в Раненг, независимо дали е виновен или не. Опитали да го разпитат, но вашите побои и нашите изтезания… Той си признавал, за да не го бият… Така че бил признат за виновен, и чак три месеца по-късно, когато започнали да ровят, станало ясно, че стрелецът бил друг, но Джок по това време вече бил на съвсем друго място.
— Друг стрелец? Между другото, всички знаят, че Джок не е виновен, но откъде идва това знание?
— Вие, хората, както и ние, елфите, също не обичате да говорите за грешките си. Той сам си признал. Доброволно. Дошъл и разказал всичко, както е било — къде се е крил, как е стрелял. Единствено не казал защо го е направил.
— Той?
— Истинският убиец.
— И никой ли не помислил, че може да е просто луд, който няма какво друго да прави?
— Откъде да знам, Гарет? Може и така да е било, но хората повярвали на този стрелец.
— Но било късно. Джок вече бил мъртъв.
Ел сви рамене:
— Един човешки живот не играе голяма роля.
— Грешиш — тихо казах аз. — Не знаеш какви последствия е имала тази ужасна грешка.
— Така ли? — той ме погледна. — Тогава кажи ми на мен, глупака.
— Забрави, сега това ще е само празно дрънкане.
Елфът кимна и изхвърли разговора ни от главата си. Но не и аз. Аз видях и знаех. Видях съня и знаех кой, какво и как. Надявах се да отнеса тази тайна със себе си в гроба.
Милорд Алистан реши да използва съгледвачи и сега Змиорката и Мармота обикаляха наляво и надясно, търсейки възможна опасност. Засега всичко беше тихо и аз с удоволствие бих се съгласил тази тишина да продължи много, много дълго, направо до самия Храд Спайн, но всичко хубаво все някога свършва. След обяд Мармота се върна и съобщи, че към нас се приближава въоръжен отряд.
— Ездачи — каза той, докладвайки на милорд Плъх. — Около сто — сто и двайсет, а може и повече. Всички са въоръжени и в брони. На половин левга оттук.
— Хората на Балистан Паргайд?
— Не мисля, но мога и да греша, разстоянието беше твърде голямо.
— Видяха ли те?
— Обиждате ме, милорд — усмихна се Мармота. — Ако побързаме, все още можем да се скрием и да се опитаме да избегнем срещата.
— Не мисля, че ще успеем — Ел посочи към появилия се в далечината ездач. Човекът ни забеляза, обърна коня си и препусна в обратна посока. — Те също използват съгледвачи.
— Ще видим кой кого — хвана секирата Делер.
— Успокой се — озапти войнственото джудже Медения. — Давайте го по-кротко. Халас, това се отнася най-вече за теб.
— Аха — Халас изгаси лулата и я прибра в чантата. — Ням съм като гроб.
Към отряда се присъедини Змиорката, който беше успял да види малко повече от Мармота.