Погледът ми не успяваше да следи какво се случва на площадката. Остриетата святкаха като полудели оси, цепеха със свистене въздуха, с трясък се сблъскваха, отдръпваха се и отново се сблъскваха. Движенията на съперниците се сливаха в едно размито петно и разбирах, че са още живи, едва през няколко секунди, когато атаката на единия или другия боец попадаше на блок.
— Фю-у-у-ух! Дзън! Дзън! Фю-у-ух!
— А-а-а… У-у-у… О-о-о… — възкликваше тълпата, отговаряйки на всеки замах, всеки финт, всеки удар.
Ето Мейло пак се завъртя и посече, сякаш беше вложил душата си в острието. Мумр отскочи, рязко свали дръжката на меча надолу, поставяйки острието във вертикална позиция и ударът на Мейло срещна издигната пред него стоманена стена.
— Дзъ-ънн!
Мечовете свистяха във въздуха в стоманен вихър, след което се удряха един друг, политаха нагоре, заплашвайки да поразят небето, и падаха надолу, мечтаейки да разцепят земята. Воините не се сражаваха — те танцуваха, играейки със смъртта тайнствена, омагьосваща и почти неуловима за погледа игра, залогът в която бе техният живот. Острието на Мейло, сякаш живо, подскочи високо нагоре, Фенерджията се хвърли в образувалата се пролука и опита да нанесе удар. Но само опита…
Балистан Паргайд неслучайно плащаше на Мейло. Той бързо отстъпи назад, продължи движението на острието си и сега вече мечът на Мумр полетя нагоре, давайки възможност на Мейло да нанесе удар.
Фенерджията седна и пое удара при самата дръжка на меча. Веднага с рязко движение се изправи, изхвърляйки ефеса на меча си напред и нагоре. Мечът на Мейло едва не попадна в лицето на собственика си, толкова неочаквана се оказа атаката на Мумр. За да избегне срещата с летящото острие, Мейло отскочи назад и започна да отстъпва от атакуващия го Мумр.
От началото на двубоя беше минало по-малко от минута, а лицата и на двамата воини блестяха от пот.
Кучето на Балистан беше доста изненадан от неочаквания натиск, сега вече гледаше към почти изпратилия го при праотците Фенерджия внимателно и напрегнато, улавяйки и най-малкото му движение.
— Време е да го убие — промърмори Халас. — Тези железа дълго не можеш ги въртя.
Гномът беше прав, дори в момента тежките мечове да ги размятаха като перушинки, рано или късно щеше да дойде умората — и тогава този, който е по-изтощен, щеше да загуби.
В същото време Мумр с едно движение подскочи към изненадания враг и, бързайки да се възползва от неочакваното предимство, удари.
— А-ах! — като един възкликна тълпата, приветствайки смелчагата.
Мейло успя да реагира в последния момент, в мига, когато изглеждаше, че биргризенът на Фенерджията ще смаже ребрата му. Той посрещна летящото острие, влагайки в собствения си меч цялата си бързина и жажда за живот.
— Дзъ-ъ-ъннн!
С жален стон мечовете се сляха в мимолетна целувка. Сляха се, само за да отскочат един от друг миг по-късно.
И отново стоманен вихър във въздуха, опит да се създаде красива, проблясваща картина, чийто финал ще е смъртта.
Мейло скочи към Мумр, нанасяйки поредица от удари отдолу нагоре, като произнасяше звучно „ха“ след всеки от тях.
— Х-х-ха!
— Дзъ-ънн!
— Х-х-ха!
— Дзъ-ънн!
— Х-ха!
— Дзъ-ънн!
Последният му удар беше особено силен, мечът на Фенерджията подскочи нагоре, отваряйки пролука, и Мейло веднага атакува беззащитната глава. Мумр подложи меча си и остриетата застинаха. Всеки натискаше меча на другия, опитвайки се да забие острието в лицето на противника.
За няколко секунди над площадката се възцари тишина.
Неочаквано дребничкият Фенерджия се гмурна под острието на прекалено увлечения да натиска противник и рязко го отблъсна от себе си. Мейло залитна напред, превърна се в размито и едва различимо за очите петно и се завъртя по-бързо от гоблински шаман, преял с отровни гъби на закуска. Блясък на стомана, остро изсвистяване на меча…
Фенерджията успя да разгадае уловката и подскочи.
— Майчице! — шутът закри очи с ръце, продължавайки да наблюдава битката през разтворените си пръсти. — Кажете ми, че е жив!
— Жив е! — Халас, без дори да забележи, стискаше с побелели пръсти дръжката на бойната си мотика.
Гномът беше прав, Мумр стоеше здраво на краката си, макар на лицето му да се появи израз на гняв и досада. Едва не беше паднал в капана.
— Резултатът не е в наша полза — изсумтя Медения. — Време е Мумр да спре да си играе с него.