— Тогава защо не си вадиш зъба?
— Нали ти казах, тъпа главо! Това бяха некадърни бръснари!
— А-ха, направо ти повярвах!
Гномът само изсумтя, показвайки на джуджето, че разговорът с него е приключил.
— И защо пак си помъкнал тая чанта? — не го остави Делер. — Не можеш ли поне за минутка да я оставиш? Какво носиш там, някоя гномска книга със заклинания ли?
— Ти какво си се размрънкал?! — избухна Халас. — Чантата си е моя! Каквото си искам, това ще нося!
С тази чанта гномът беше просто неразделен. Където и да отидеше, винаги я мъкнеше със себе си. Какво имаше вътре не успяваше да разбере дори любопиткото Кли-кли. Делер направо умираше от любопитство и се губеше в догадки. Не знам какви съкровища се криеха в тази чанта, която гномът беше взел от свои роднини, работещи във форта в Авендум, но той бдеше над нея като кокошка над първото в живота си яйце.
— Я ми кажи, последно реши ли се да ти извадят зъба или ще трябва да те заклеймя като страхливец? — не се отказваше Делер.
— Да имах мотика, нямаше да говориш така — измърмори гномът. — Реших да го извадя, така реших! За да ти изхвръкнат очите от изненада!
— Кога? — хвана бика за рогата Делер, без да обръща внимание на обидата.
— Веднага, още при първия попаднал ми бръснар!
— Обещано!
— Ето ме и мен — хрупайки щастливо морков, Кли-кли се приближи към нас. — Е, ще вадим ли зъба или ще го чакаме сам да падне?
— И този също! — изсумтя гномът. — Стига сте се занимавали с моя зъб! Каквото си искам, това ще правя с него!
Халас се обърна и с решителни крачки приближи до къща, на която отпред висеше табела на бръснар. Не ни оставаше нищо друго, освен да го последваме, тайно надявайки се, че гномът най-накрая се е решил да извади проклетия зъб.
Разбира се, съдбата хвърли заровете и ни се паднаха Очите на смъртта7. Дюкянът, както се и очакваше, беше затворен.
— Кълна се в Д’сан’дор! — избухна Делер. — Сега ще преровя цялата улица! Или сам ще ти изтръгна зъба, Халас! Вече ми писна от това обикаляне!
— Да вървим! Наблизо има голям пазар! Там определено трябва да има бръснар! — побърза да предложи Кли-кли, опасявайки се, че джуджето наистина ще се опита да извади зъба на гнома и боят ще събере цялата градска стража.
Някой тихичко изстена. Искрено се надявах, че не съм аз.
Големият пазар се оказа наистина голям. Не, всъщност не! Той беше просто огромен! Както по размер, така и по количеството стоки. А хората, обикалящи покрай сергиите, бяха неизброими.
— Купете си кон! Истинска доралиска порода! Вижте колко е грациозен!
— Ябълки, ябълки!
— Най-добрата стомана на севера! Най-добрите остриета на юга!
— Заповядайте!
— Купете си маймунка, господине!
— Да не съм луд? По-добре си виж стоката, кучко! Това твоето ряпа ли е? Само името й е ряпа!
— Крадец! Дръжте крадеца!
— Хвани го!
— Султанатски килими от най-високо качество! Молците не ги ядат!
— Хей! По-внимателно! Това е порцелан на майстори от низините, а не глинената паница на баба си!
— Стига сте ме настъпвали! Ще удрям вече!
— Изплаши ме! Сега аз ще те ударя!
— Семена!
— Милорд, при нас са най-красивите момичета в тази част на Валиостр! Елате! За един сребърник ще имате цели три! А за два такива неща ще ви спретнат!
— Ма-мо-о! Искам геврек! Купи-и-и ми! А-а-а-а-а!
— Не се блъскай!
— Юзди, такъми, седла! Юзди, такъми, седла!
— Малки имперски кученца! Вече хапят!
— Имперски? Стига си лъгал! Това са плъхове, а не кучета!
— Вкусоти-и-йки!
Глъчката тук беше по-оглушителна, отколкото при портите по време на влизането ни в Раненг. Змиорката се опита да ми каже нещо, но виковете на дебелата бабичка, навираща ми под носа умопомрачително воняща риба, не ми позволиха да чуя думите на воина. Отдръпнах се от търговката и хукнах да го догоня.
Халас очевидно от болка вече започваше да си губи разсъдъка, защото ни поведе през тълпата, струпала се да гледа представлението на платформата точно в средата на пазара. Халас, който никога не се беше отличавал с любезно отношение към ближния, разблъскваше хората с лакти, стъпваше по краката им и сквернословеше като истински жител на Пристанищния град. Буквално за няколко секунди популярността на гномското племе в Раненг падна под цената на оборския тор.